Македонски интелектуалци към ЕС: България да се извини за зверствата по време на окупацията!

Група македонски интелектуалци изпратиха отворено писмо до ЕС в отговор на възгледите и исканията в декларацията на българския парламент, пише македонското издание Plusinfo.mk
Публикуваме превод на текста:
„Ние, група македонски интелектуалци, публично изразяваме протеста си срещу исканията и ултиматумите в Декларацията на парламента на Република България, които също бяха квалифицирани от група български интелектуалци като „тревожни и проблемни “.
Това, което ни поразява най-много като македонци в Декларацията и което нарушава европейските стандарти и норми, е:
1. Проблем за македонския език, който гласи:…. „Никъде в документите на ЕС не трябва да се появява думата„ македонски език “, тоест, ако се налага, трябва да се използва терминът„ официален език на Република Северна Македония “. Ако, както бе посочено, „има абсолютна необходимост да се използва терминът„ македонски език“ в документите и параграфите на ЕС, сложете със звездичка в бележката под линия, че това е„ в съответствие с Конституцията на Република Северна Македония “(...) и че "Трябва да е ясно, че езиковата норма, провъзгласена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти с неговото кодифициране през 1944 г."
2. "(...) отказ от подкрепа или искане за признаване на македонското малцинство в Р. България";
3. "Систематичното премахване на квалифицирания "български фашистки окупатор" от всички текстове на паметници и паметни плочи."
Относно първия момент подчертаваме: Македонският език е историческа реалност, факт, официален език в страната, използван от повече от 3 милиона говорители, живеещи у нас, в съседните страни, както и в диаспората, която е най-разпространена на европейски, американски и европейски език. австралийския континент. За нас, македонците, е абсолютно унизително, че македонският език, като език с богата писмена традиция, вместо да бъде кръстен с истинското име, е скрит под синтагмата „официален език на Република Северна Македония“.
Считаме предложението на държавата-членка на ЕС, Република България, за неподходящо, обидно, противоречащо на всички международни правни стандарти по този въпрос и най-важното противоречащо на ценностите и закона, на който се основава Европейският съюз. Нашата държава и езикът ни не са във формация, но имат дълга традиция.
За македонски език се казва генеалогично славянски, а типологичният балкански език се разглежда в това отношение като "най-балканския" в Балканския езиков съюз. Поради историческите обстоятелства и разделянето на Македония на три части.
В Балканските войни от 1913 г. македонците завършват кодификация и стандартизация на своя език едва след Втората световна война.

Славизмът по принцип приема македонската теория (от Ватрослав Облак и Ватрослав Ягич) въз основа на старославянския език, в който светите братя Кирил и Методий превеждат от гръцки църковни книги, за да улеснят разпространението на християнството сред славянския свят. Според тази теория първият славянски писмен литературен език се основава на македонски език от Солунската област.
През вековете на македонска почва се провежда богата сценарна дейност чрез две средновековни библейски школи, известни в научния свят като Охридската и Кратово-Лесново книжовна школа. Скриптовата дейност беше забавена от падането на Македония под османска власт, но не напълно унищожена. Това се доказва от текстовете от XV и XVI в. (Тиквешки сборник, Черноморски Дамаскин), които съдържат много особености на народния език, за да се доближат тези текстове с религиозно съдържание до хората, като по този начин ги предадат те са отделени от средновековната матрица, изготвена от културни активисти, като Св. Кирил, Св. Методий, Св. Климент и Св. Наум, като основни фигури в ранното ни средновековие.
През XIX век, когато романтизмът процъфтява в Европа, първите кълнове на Просвещението се появяват в Македония чрез характера и делото на Кирил Пейчинови и Йоахим Крчовски. През втората половина на 19 век, като време на прераждане и национално пробуждане, в Македония се появяват значими литературни имена като: Константин и Димитър Миладинови, Райко Зинзифов, Григор Прилиев, Джоргия Пулевски и др. Източната ни съседка се опитва да окупира целия 19 век и твърди, че всички наши сановници по това време са българи. Но историческите факти показват, че при липса на държава и липса на стандартизиран език македонският обикновен човек е извършвал своята идентификация чрез религия или църква. Когато Охридската архиепископия е премахната (1767 г.), македонецът е принуден да изпълнява религиозните си нужди в местните църкви, които са под юрисдикцията на Константинополската патриаршия или Българската екзархия.
В началото на XX век излиза от печат малка, но много важна книга на Кръсте Мисирков „По македонски въпроси“, която се занимава с уникалността на македонския народ и македонския език. Половин век по-късно идеята на Мисирков за това какво трябва да бъде в основата на македонския литературен език се възражда. Това са изказванията на етническа Македония, разположени по маршрута Велес - Прилеп - Битоля - Охрид.
Днес македонският език се преподава на всички нива в македонската образователна система и се прилага във всички области на съвременния културен живот. Като такъв той е вписан в Регистъра на държавите и езиците от подкомисията на ООН UNGEN, а латинската транскрипция на македонската кирилица е приета с резолюция в Атина през 1977 г. на Третата конференция на UNGEN. През 1992 г. на конгрес в Рио де Жанейро Международният център за ПЕН приема специална резолюция, признаваща македонския език, литература, култура и нация; тя също е представена в Европейския лингвистичен атлас (ALE), създаден под егидата на ЮНЕСКО, както и в Общия славянски лингвистичен атлас (OLA), който представлява един от най-големите международни проекти в света на славянския език. Проектът е под егидата на Международния комитет на славистите и се изпълнява от академиите на науките от всички славянски страни: 13 граждани са представени в OLA

академии на науката и / или съответните институти от всички славянски страни. Нашият език също е включен в Международната организация за стандартизация ISO и Google, чийто инструмент за превод беше включен преди 10 години. На македонски език са написани множество страници на изкуството и научната литература.
Термините македонци и македонски език са дълбоко вписани в съзнанието на всички, които живеят на това парче земя. Опитът да заличим тези основни атрибути на нашата идентичност означава също опит за заличаване на колективната памет, въплътена в богатата ни историческа, фолклорна и културна традиция.
Относно втората точка „(…) отказ от подкрепа или искане за признаване на македонското малцинство в Република България: Има ли нужда вие, като висши дипломати от ЕС, да ви кажем какво означава това? Знаете ли европейска държава, в която няма малцинства, включително етнически и езикови малцинства? Не твърди ли българинът за нарушаване на основните международни и европейски правни стандарти по отношение на гражданските и човешките права, свързани със самоидентификацията и самоопределянето, също по тези причини?
Очакваме институциите на Европейския съюз, както и неговите държави-членки, да отговорят основно на открития национален шовинизъм на българския парламент, със сигурност в името на европейската интеграция и добросъседските отношения, следвайки добрия опит и примери от предишни разширявания на Съюза. Нека си спомним също, че по отношение на процеса на евроинтеграция на страната ни ЕС многократно ни казва, че малцинствата и техните права са много важни. С Рамковото споразумение от 2001 г. страната ни се ангажира с решения, които надхвърлят международните стандарти за правата на малцинствата, за разлика от Република България, която беше приета в ЕС без никакви условия към малцинствата, включително македонското и беше толерирана дори когато Международният съд за правата на човека в Страсбург реши, че нарушава правата на македонското малцинство в случая с OMO Ilinden.
По отношение на третата точка, а именно системното премахване на квалифицирания „български фашистки окупатор“ от всички текстове на паметници и паметни плочи, считаме членството в ЕС, обусловено от фалшифицирана промяна на известността и безспорни исторически факти от общата ни европейска история на периода на Втората световна война, както и на националния исторически разказ за този исторически период и замяната му с някои актуални политически и изградени „обща история до 1944 г.“ е безпрецедентен случай досега в процеса на евроинтеграцията. Изнудването чрез приемане на принудителното преосмисляне на историческото минало и културното наследство на нацията от Средновековието до наши дни стига дотам, че изисква "промяна на информационни надписи и други маркировки, включително върху исторически и културни паметници", което включва адаптирането на "официални" изявления и коментари "на политически представители, на всички държавни институции в Македония, както и на финансирани от държавата медии. Всичко това в съответствие с политическите диктати на междудържавното споразумение и от името на европейската интеграция или чрез вулгарна злоупотреба с тези процеси - което е крайно неприемливо за съвременна Европа през 21 век. Почти няма нация в нейната история, която да не записва мрачни моменти. Но тези в силно цивилизована Европа не са унищожени, подправени или скрити, а признати, за прошка и за историческо наставление. Противно на сегашния скандален дневен ред, ние очакваме Република България да последва блестящия пример на други страни-членки на ЕС и да изрази своя дял от историческото извинение за този труден и трагичен период от нашата споделена европейска история. Съседната република България дължи както на македонците, така и на македонските евреи извинение за зверствата, извършени по време на българската окупация на Македония по време на Втората световна война.
За гореизложеното искаме да предадете нашите мнения в Брюксел, които с които е съгласен голям брой македонци, у дома и по света, както и други граждани на страната ни от други етнически общности. В същото време, моля, всички европейски дипломати в страната, както и политиците в европейските институции и страните-членки на ЕС, осъждат подобни изблици на страна-членка на ЕС. Споразуменията и постановленията, без взаимно уважение, не са достатъчни за добросъседството и приятелството. Държавите-членки на ЕС трябва да подкрепят съседите си по европейския път, а не да ги изнудват по безпрецедентен начин в рамките на Европейския съюз и напълно противоречат на ценностите и закона, на който се основава ", се казва в писмото, подписано от видни македонски интелектуалци.

акад. Катика Кулакова, MANU

акад. Витомир Митевски, MANU

акад. Георги Поп-Атанасов, MANU

акад. Зузана Тополинска, MANU

ДИСИ. Член Марян Маркович, MANU

проф. Д-р Елка Ячева-Улкар, Институт по македонски език „Кръсте Мисирков“ - Скопие

проф. Д-р Александра Шуркова, Институт по македонски език „Кръсте Мисирков“ - Скопие

проф. Д-р Симона Груевска-Мадзоска, Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“ - Скопие

проф. Д-р Лиляна Макарийхоска, Институт по македонски език „Кръсте Мисирков“ - Скопие

проф. Д-р Велика Стойковска-Серафимовска, Фолклорен институт „Марко Чепенков“ - Скопие

проф. Доц. Гордана Силяновска-Давкова, Юридически факултет Юстиниан I - UKIM, Скопие

проф. Д-р Каролина Ристова-Астеруд, Юридически факултет "Юстиниан I" - UKIM, Скопие

проф. Д-р Катерина Здравкова, FINKI, UKIM, Скопие

Алдо Климан, писател

проф. Д-р Мая Ангеловска-Панова, Институт по национална история - Скопие

проф. Д-р Митко Панов, Институт по национална история - Скопие

проф. Д-р Катерина Тодороска, Институт по национална история - Скопие

проф. Наташа Котлар-Трайкова, д-р, Институт по национална история - Скопие

проф. Д-р Валентина Миронска, Институт за македонска литература - Скопие

Фросина Пармаковска, писател

проф. Илия Велев, д-р, Институт за македонска литература - Скопие

проф. Д-р Славица Велева, Филологически факултет „Blaze Koneski“, UKIM - Скопие

проф. Д-р Ганка Цветанова, Институт за социологически, политически и правни изследвания, UKIM - Скопие

проф. Д-р Мария Чицева-Алексич, Институт за старославянска култура - Прилеп

проф. Д-р Виолета Николовска, Факултет по образователни науки, УГД - Щип

Д-р Емил Ниами, славист, Руски център, UKIM - Скопие

Петър Андоновски, писател

Ивана Настески, магистър, бакалавър графичен дизайнер и художествен педагог

извън. проф. Дария Андовска, композитор, Факултет за музикално изкуство, UKIM - Скопие

Никола Пиянманов, художник

Бобан Карапейовски, магистър, Филологически факултет „Blaze Koneski“, UKIM - Скопие

Люпчо Тодоровски-Упа, актьор

Милица Петрусевска, магистър, консултант по организационно развитие и предприемачество

Живко Гроздановски, писател

Дафина Поповска, магистър, магистър по обществено здраве