Не пипайте Тодор Живков
Левицата е застинала на ниво 56-а го
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Една от първите статии, които написах за централната преса, беше за президентските избори през 1996. Тогава БСП беше във възход, управляваше Жан Виденов със 125 депутати в парламента и се канеше да затвори цикъла, като спечели и президентските избори.
След малко кандърми за кандидат за президент беше определен Георги Пирински, тогава министър на външните работи. Пирински имаше кариера и при социализма – през 89-а беше първи заместник-министър на външната търговия.
Пирински се вписа напълно в политическия курс на комунистите тогава. И Жан, и останалите около него вярваха, че може да има реставрация на социализма, а самият кандидат държа реч, в която обеща България да се върне към „златната Тодорживковска стотинка“. Във времена, в които една германска марка струваше 40 лева.
Пирински имаше излъчване на студен камък в мразовита нощ, но фактът, че е служил още „при Тато“ го правеше напълно приемлив за електората. Народът вече беше приучван да вярва, че при Живков всичко е било прекрасно и са дошли едни лоши хора да го развалят.
Кандидатурата на Пирински пропадна, понеже се оказа, че той има американско гражданство по рождение. Роден е в Ню Йорк през 1948, а 5 години по-късно семейството му е изгонено от Щатите. Замести го професор Маразов, а кандидатът за вицепрезидент беше друга Живкова номенклатура – Ирина Бокова.
20 години по-късно комунистите не са мръднали. Даже напротив, придвижили са се още към Тодор Живков. В момента цялата левица плюс част от националистите има на въоръжение всичко две идеи – Тодор Живков и Русия.
Това е признак на политическа и идейна нищета. Но има електорална основа. Огромна част от българите, в това число прави родолюбци, вече са забравили, че Живков на два пъти предлагаше България за 16-а република на СССР, че по негово време стотици хиляди българи бяха прогонени от България, стотици хиляди минаха през затворите и лагерите, че политическата полиция съсипваше човешки съдби.
Че в повечето магазини месо имаше веднъж седмично, че се чакаше за мляко, за хляб, за телевизори и коли да не говорим.
Помнят обаче, че „партията им изучи децата“, „построи им къщи“, „асфалтира им улиците“. Пропагандата храни този спомен.
И не са само комунистите. Премиерът Борисов, демократ и антикомунист, когато стане нужда, също се кръсти през ден-през два на тази икона.
Циничното е, че никой от тази върхушка не вярва, че живковизмът е възможен. Те даже го презират. Пирински е евродепутат, Бокова – директор на ЮНЕСКО с апартаменти в Париж и Ню Йорк, да не продължавам списъка.
Но палят свещи на Тодор Живков, понеже това носи гласове. И понеже сами по себе си са без всякаква стойност.