Гледай
на живо

Опасните майки! Как да предпазим децата си от самите себе си?

Кои са 6-те типа връзки майка-дете, пагубни за емоционалното развитие

Понякога, въпреки цялата ни отдаденост и усилия възпитанието на детето излиза извън контрол. Искаме около нас щастливо да тича едно истинско ангелче, което да знае какво е свобода и в същото време да изпълнява всяка наша препоръка. Представяме си как всеки един момент от времето със семейството ще бъде като изваден от телевизионна реклама - тати щастливо играе с децата, или детето, домът блести от чистота, мама изглежда като след посещение в разкрасителен център и всички дружно се смеят през целия ден.

Да, ама не!  Реалността много често срива тази представа с груб шамар на тръшкащо се и ревящо дете, което не знае как да увладее емоциите си, куп мръсни дрехи в банята, недоволен съпруг, неизмити чинии и мама, която буквално е на ръба на нервна криза.

Кога да мислиш за правилен психологически подход? Как да отделиш време, в което целенасочено да следваш съветите на специалисти по детско възпитание? Та ти нямаш време дори за секунда да се погледнеш в огледалото!

Истината е, че ние целенасочено, или не ежедневно влияем върху децата си. Чрез нас и нашите настроения те опознават света. Нещо повече те започват да виждат света такъв какъвто ние им го рисуваме. Тук съвсем естествено се намесва магичната връзка майка – дете.

Въпреки добрите намерения, понякога тази привързаност може да окаже нездравословнио влияние върху живота на вече порасналото дете.

 

 

В много случаи загрижеността на мама "мутира". Много жени просто подминават и даже прескачат тънката и почти незабелижима граница между загриженост и обсебване.

В началото, когато сме деца, майките са целият ни свят. По-късно детето се нуждае от по-голямо разстояние, за да може да изследва света. Не всички майки разбират това. 

Развитието на всеки човек зависи значително от взаимната връзка майка-дете. Това се случва, защото всички ние, в ранна възраст черпим опит за отношенията с другите от примера на родителите си.

Видът на връзката, която имаме с майка си, формира почти изцяло настоящите ни отношения с всички други. Ако една майка е била обсебваща вместо грижовна, то твърде вероятно е порасналото й дете да има трудности с приемането на нежност и внимание от другите. Властната майка би изградила в детето си страх. Би го превърнала в прекалено чувствителен възрастен, който може да интерпретира обикновени въпроси на околните като опитза контрол.

Специалистите по здравословни взаимоотношения в семейството д-р Хенри Клауд и Джон Таунсенд, идентифицират шест опсани типа взаимоотношения майка-дете, които са пагубни за емоционалното развитие:

Отсъстващата – далечната майка

Тя е емоционално недостъпна. Типичното за нея е постоянния самоконтрол, което прави невъзможно установяването на връзка с детето. Тя преживява чести промени в настроението, които могат да накарат детето й да се страхува да й се довери. Тя е толкова фокусирана върху проблемите на собствения си живот, че се дистанцира от проблемите на семейството и най-вече от детето. В резултат на това връзката майка – дете остава повърхностна. Детето като възрастен става емоционално неспособен да развие интимни отношения с другите.

Майка „Китайска кукла“

Тя не знае как да се справя с неприятни или стресови ситуации. Често не може да реши проблемите си и се чувства претоварена с това, което детето носи в живота й. В резултат на това детето не се научава да се справя с емоциите си и като възрастен е безсилен пред чувствата на гняв, тъга или страх.

Контролиращата майка

Тя е сигурна, че знае какво е най-доброто за нейното дете. Но не си дава сметка, че затруднява и дори спира естественото развитие на наследника си. Този тип майки създават чувство на вина у децата си. Едва на много късен етап, вече като възрастни децата на властните майки се опитват да счупят оковите и да станат независими, за да излязат от контрола на родителите си. За тези взаимоотношения са характерни безразличие, емоционално изнудване, или проявява на гняв и враждебност. 

Майката трофей

Майката Трофей се нуждае от публика и възхищение. Тя иска да бъде център на цялото внимание и често използва своя син или дъщеря в това отношение. Тя прави всичко възможно, за да изглежда перфектно и да отговаря на очакванията на околните. Тя приема децата си като „нейна гордост“ и изживява техните успехи като свои. Но най-характерното е, че се възползва от постиженията на децата си, за да изтъква себе си пред съседи и приятели. Идеята й е винаги да покаже превъзходство пред останалите. В тази среда израстват деца, които като възрастни се стремят да се покажат като най-добрите и живеят в услуга на другите. Живеят за другите и измерват себе си единствено и само през мнението на околните. Те живеят с постоянна нужда от одобрение и го търсят всячески. Те се стремят да направят другите щастливи. Страхуват се да правят грешки. Не са откровени. Страдат от неконтролируем перфекционизъм, който ги прави нещастни, защото непрекъснато се сравняват с другите.

Обсебващата майка

Нейното мото е: "Без значение на колко години си, аз винаги ще бъда твоята майка, а ти винаги ще бъдеш моето бебе". Тя не знае как да позволи на детето си да порасне и да стане независима. В зряла възраст децата на този тип майки имат неравнопоставени взаимоотношения, защото те не са се научили да се отнасят към другите като с връстници. Те остават в ролята на дете, чувстват се на по-ниско ниво от останалите и не могат да вземат зрели решения. От друга страна тези хора се бунтуват срещу авторитетите. Възможно е дори да се превърнат в прекомерно контролиращи и грубо да налагат вижданията и мнението си на останалите. Възможно е и двата стила на поведение да работят последователно в един и същи човек.

Майката „Американ Експрес“

Този тип майки буквално не могат да се отделят от децата си, независимо от тяхната възраст. А връзката майка – дете е непрекъсната през целия живот. Този тип майки освен, че не позволяват прекратяване на емоционалната връзка с детето си, те не са съгласни и физически да се отделят от децата си. Така на по-късен етап децата им от една страна, идеализират майка си, а от друга страна, се борят за своята "независимост". Тази борба често пренасят и в други отношения и реално имат проблем с взаимоотношения, основани на взаимен интерес и доверие.

 

 

Не всички майки непременно се вписват в тези категории. И Слава Богу!

Със сигурност, обаче всяка майка има своите несъвършенства, но това не я превръща в лоша майка. Според специалистите по детска психология е точно обратното. Стремежът към съвършенство е вид крайност, която също води до нездравословни за дтетето взаимоотношения.