Отбелязваме паметта на Ботев и загиналите за България
Датата ще бъде почетена с редица събития в цялата страна
По традиция на 2 юни отдаваме почит на големия поет и революционер Христо Ботев, както и на всички други герои, дали живота си за освобождението на България.
През 2019-та се навършват 143 години от смъртта на Ботев. Честванията по повод датата започнаха още вчера. В Калофер, родният град на поета, се проведе тържествена заря-проверка с участието на военни представителни роти от 61-а Стрямска бригада в Карлово.
Днес Денят на Ботев ще бъде отбелязан с различни прояви в цялата страна. Ритуали по отдаване на почет ще има в Пловдив, Белене, Благоевград, София,Плевен, Асеновград, Стара Загора, Свищов, разбира се, и в родния град на революционера- Калофер.
Точно в 12 ч. на територията на цяла България ще прозвучат сирените в памет на загиналите за свободата на България.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е преподава баща му- даскал Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер и продължава обучението си под ръководството на своя баща.
През през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.
Малко след това започва и активната му дейност като журналист. Под негова редакция излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май 1876 г., след като научава за избухването на Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май той и другарите му заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой. Привечер, след сражението, куршум пронизва пронизва поета, който завинаги остава на 28 години, превръщайки се в една от емблемите на българските национални борби за освобождение.