ПЛАМЕН ПАСКОВ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ

- Господин Пасков, вчера публикувахме една Ваша статия, в която казвате, че в България вече има гражданска война. Какво имате предвид под това и в какво се състои тази война всъщност?

- За да разберем гражданска война ли има, трябва да започнем с определението на понятието война. Какво е война? Защо се води? С какво се изразява и каква е крайната цел? Война е нещо, което не е задължително да се съпровожда с обичайния „джангър“ на бронетехниката, на танковете, на артилерията, на бтр-ите по улиците, на хеликоптерите, на на въртолетите, на къртечниците които лаят и на кадрите, които сме свикнали да виждаме отстрани, които са смлени вече от тази гражданска война. Войната е нещо, което се прави по силов начин за получаване на ресурси на чужда държава, за унищожение на противников народ, за прокуждането, за подчинението и за ограбването. Ако ударим чертата за тези 26 години, особено за изострянето на нещата след 1996-97 година, а още по-силната ескалация през 2008-2009 година, когато настъпи световната криза, веднага ще видим, че това, заради което се водят войните, вече е постигнато в България до висока степен, като се започне от депопулация, което означава обезлюдяване от 9-милионен народ на 5 милиона, така наречената пулперизация, което означава обедняване, деинструализация, което означава унищожаване на индустрията и както се постъпва винаги с един победен, смачкан народ, се наблюдава унищожение на армията – факт, унищожение на въоръжението – факт, унищожение на военно-промишления комплекс на тази армия и на този народ и на тази държава – факт; тоест т.нар. наши съюзници НАТО, САЩ, няма значение кои, гледат на България като на военно победена държава и за да няма недомлъвки, и за да няма недоразбиране, в последните няколко години натъпкват България без никакво съгласие, без никакво удовлемление на българските граждани, на българските данъкоплатци с американска военна техника, доставена през американски самолети и американски бойни самолети летят и имитират, тренират командировки над граждански обекти, които преди два дни показаха в района на Габрово и на Търново и съответно американските бази, военните бази четирите в България, за да няма, още веднъж казвам, недомлъвки кой кого и кой какво, са безплатни в България. Когато това го правиш със съюзници, има така нареченото правило за реципрочност, тоест огледална еднаквост, което означава: четири американски бази в България – отлично: А) Плащате; Б) Четири български бази в Америка. Ние съкращаваме нашето въоръжение? - Прекрасно. Вие съкращавате вашето. Ние съкращаваме нашия военно-промишлен комплекс? - Вие съкращавате вашия. Разбирате, че нищо подобно не се е случило за тези години. Тоест получава се, че с България постъпват като с военно победена държава с всичките страшни последствия за народ, държава, икономика, морал – всичко това, което прави от една държава държава и от един народ народ. Унищожават ни, но ние продължаваме да гледаме на света през кривите огледала, с които са ни заобградили същите тези победители и които са ни излъгали, че са чисти и прозрачни прозорци към света, образно казано. Тоест победителят, за да не се бунтува робът, са му обяснили, че той не е роб, че той живее в една много по-добра, много по-красива, много по-праведна, много по-цивилизована, много по-напреднала среда и той трябва да бъде щастлив от това, което са донесли тези победители. В науката това нещо се нарича когнитивен дисонанс. Това означава разминаването между възприятията и това, което виждаш в действителност. На теб ти казват, че животът е прекрасен, телевизорът ти казва, че животът е прекрасен, а в същото време хладилникът ти е празен. Когато има разлика между това, което ти казва хладилникът и това, което ти казва телевизорът, значи някой нещо лъже. И щом хладилникът няма как да те излъже, значи телевизорът лъже. А кой управлява телевизора? Първите три-четири медии във всички победени страни се управляват пряко физически от победителите. Тоест собствениците на Нова телевизия, на БТВ, доскоро помните ТВ7, докато съществуваше, също сменяше собственици. Във всички случаи това е златно правило собствениците да бъдат неместни резиденти, небългари, даже не става дума за България, същият е подходът в Украйна, Русия, Румъния, Полша. Има една статистика на ООН, която е направена като изследване на бедността в Източна Европа. Има се предвид бившият социалистически блок. И като се казва Европа, те спазват географското понятие Европа, тоест те изследват до Урал. Колко милиона са били бедните хора на тази територия? Полша е 40 млн., Украйна е 40 млн., България беше 9 млн., Румъния 23 млн., Югославия беше 20 и няколко млн., Унгария 11 млн., Чехословакия беше 9-10 млн., тоест става дума за голямо количество население. Бедните до 1990 г. бяха 14 млн. Същото това изследване, на същата тази организация, на същата тази територия през 1996 г., 6 години по-късно, показва 168 млн. бедни. Тоест, ясно е какво се е случило през тези 6 години. Ясно е, когато гледаш света около теб. Когато говорим за война, това са нещата, които се постигат с военни средства. Но трябва да стане ясно, че войната има няколко направления, няколко критерии: има информационна война, която е факт, която никога не е била отменена, има икономическа война, има диплпоматическа война, има политическа война, има и гореща война – такава, каквато беше в Дъмбас и тя продължава всъщност да е такава, каквато е в Сирия, каквато беше в цяла северна Африка, каквато беше в Югославия, каквато имаше като гражданска война и като цветни революции в Румъния, в Сърбия, в Египет на площада „Тахри” и в много други точки на света. Много важно е да бъде разбрано кога една държава е суверенна и кога не е, за да разберем какво прави войната, до какво води войната и защо го наричаме война и какво значи да се излекуваме, ако наистина сме във война. Има пет форми на суверенитет, тоест пет компонента, които образуват цялостния завършен суверенитет на една държава. Суверенитет на простичък език означава независимост. Имаме политически суверенитет – външнополитически суверенитет, когато държавата сама взима решенията каква да бъде нейната външна политика. Имаме вътрешнополитически суверенитет, когато държавата сама взима решенията каква вътрешна политика да провежда. Имаме икономически суверенитет, когато държавата сама решава какви икономически стимули за бизнеса, изобщо каква икономическа политика да провежда. Имаме, много важен, културен суверенитет. Културен суверенитет означава тази държава да взима самостоятелно решения как да си обучава, да си провежда културната политика – в смисъл да се слуша например българска музика, да се учат децата на българаски народни приказки, да се учат хората на българска история – всичко това, което определя народностното самоопределение и самосъзнание на хората и което е част от културата на този народ да не бъде подложено на масивната инвазия, нахлуване и изместване, заместване от някаква чужда култура, което естествено става в последните 26 години. Петата форма на суверенитет, петият критерий е военен суверенитет – държавата самостоятелно решава каква армия, как да бъде въоръжена, как да бъде дисоциирана, къде да воюва, дали да воюва, дали да не воюва. Иначе обръщайки внимание на тези пет суверенитета, ако се обърнем до 1990 г. и след 1990 г. какво намираме: до 1990 г. външнополитическият ни суверенитет беше ограничен, защото ние бяхме част от съветската система; вътрешнополитическият ни суверенитет практически не беше ограничен – ние провеждахме такава политика вътре в страната, каквато искахме, но ние наистина наблюдавахме някакво влияние от Съветския съюз, от Съветския надзор, но нямаше никакви грубости, никакви намеси, както с последните 30 години от т.нар. социализъм. В културно отношение Съветският съюз не ни е налагал някаква масивна инвазия, изучаваха се някои само от класическите руски автори, не съветски, незадължително – имаше няколко съветски, но това не беше нещо голямо, не беше нещо сериозно и нямаше изместване, унищожение, смачкване на българското. В икономическо отношение България беше силна икономически и ако говорим за относителна липса на суверенитет, то тя беше даже в положителна за нас посока: тоест Съветският съюз даваше на България огромни количества ресурси, поръчки и пазари, от които ние печелихме и ние живеехме по-добре, от колкото народите на Съветския съюз тогава. 

-А сега?

- А сега, ако погледнем отново, външнополитически суверенитет – нула, защото всичките ни външни министри провеждат политика, каквато им е спусната директивно, може да се каже, в заповедна форма, която няма нищо общо с българския национален интерес; вътрешнополитически суверенитет нямаме, защото вътрешната политика се провежда също в посока неизгодна, неудобна, не-полезна за българския данъкоплатец, за българския бизнес, за българския гражданин, за българската държава и систематично тези 26 години всичко това се мачка. Това не е приумицата, безумието, глупостта и липсата на образование на конкретно взети българоезични политици, това е тяхното изпълнение като механична приставка на тези директиви, които са им дадени. Ако говорим за икономически суверенитет, той е унищожен, защото ние сме вече деиндустриализирана държава с унищожена индустрия, унищожена икономика, без нищо създадено на това място, точно така, както британската империя, поставяща смъртно наказание до 18-ти век, е забранявала на своите колонии да имат т.нар. технологични зони, което означава фабрики, заводи, цехове и научни технологии да се разработват. Всички колонии са били задължени да добиват само суровини и всички обработки, всички принадени стойности, всички други индустриални процеси са ставали само на британските острови. Абсолютно по същия начин постъпиха англо-саксите, аз не ги деля вече на Великобритания и Америка, защото, както някои аналитици духовито се изразяват, в Лондон е мозъкът, САЩ са мускулите и тоягата, след 1990 г. България, Румъния, Гърция, въпреки че не беше социалистическа държава, съответно Полша, Украйна, Русия бяха деиндустриализирани, унищожена беше индустрията – буквално днешна Русия е под 10% от това, което беше навремето Съветският съюз. Само, в цифри ще ви кажа, до 1990 г. 25% от световния брутен вътрешен продукт беше на Русия – в момента е около процент и нещо, тоест падението е огромно. До 1990 г. над 40% от самолетите, летящи в света, бяха съветско производство – в момента са 0,2% - и така е с всичко. Тоест, това не е внезапно разучаване, забравяне как да произвеждаш самолети, това е планирана политика, която един ден един победител идва, налага, унищожава, ограбва, взима каквото иска вкусно като от една консерва и захвърля консервената кутия, така, както на него му е удобно. /под „консервна кутия” имам предвид една държава/. Ако погледнем на културния суверенитет на България за тези 26 години, ясно е нахлуването на британски, на американски, на френски, на всякакви други влияния – като се започне от приказките за най-малките деца, мине се през училището, натъпкано с англо-саксонски и други там европейски, ромски, турски и няма значение какви небългарски ценности, описания, приказки, сказки и гатанки и всичко, каквото се сетите и се завършва с висшето образование, е вече на такова ниво, че вече не може да се говори за висше образование, защото огромната част от хората, които познавам, са с формално завършено висше образование, които не могат да напишат половин страница без груби граматични грешки във всяко едно изречение. Това са хора, които би следвало да са минали не само основно образование, не само средно образование, но са си изгубили времето и за т.нар. висше образование. Значи, още веднъж: външна политика – нула суверенитет, вътрешна политика – отрицателен суверенитет, след малко ще обясня какво е това пак, културен суверенитет нямаме, военен суверенитет, току-що уточнихме, че е унищожен, че ние сме военно победена държава, и доколкото са останали някакви наемни солдати, войници, те участват само във външни мисии, където воюват, загиват и убиват хора за интересите на американците и нашите войници са под турско командване в Афганистан, ако не знаете. Кой суверенитет остана? – Икономическият, финансофият. Ако говорим за икономически финансов суверенитет, Българската народна банка не е нито българска, нито народна, нито банка. Не е българска, защото е под външно управление. Не е народна, защото няма нищо общо с държавата. Ако извадим която ще да е банкнота, ще видите, че на нея няма никъде написано „Държавна банка България”. Без значение дали са 5, 10, 50, 100 лв., каквито искате банкноти да вземете, няма банкнота, която да има нещо общо с държавата България с изключение на текста, който е написан на кирилица. Там пише „Българска народна банка”. Тоест това е наименованието на едно учреждение, но това учреждение е подчинено на външни регулатори – на международния валутен фонд, на световната банка и фактически, т.нар. Българска народна банка, която на днешен ден изпълнява, цитирам „надзорни функции”, няма имитентски функции, тоест тя няма право да емитира българска валута, за да може българският бизнес, българската валута, българският данъкоплатец и българската държава да осъществява своите нормални икономически действия в нормален, в удобен, в продуктивна икономическа среда. Какво означава това? Знаете ли как се появява на бял свят, която ще да е банкнота от 10, 20 или 50 лв.? За да се получат, приемаме например 20 лв., българската държава, това, което е останало от нея, трябва изнесе физически истински ресурси и активи, примерно жито, дървен материал или скрап, които са основните неща, които изнася България, или електроенергия, или някаква енергетика все още, която да бъде продадена за твърда валута. Твърда валута в случая означава валутата на метрополията, на колонизатова, тоест означава американски долар. Само че този американски долар не влиза в българската икономика, а срещу това наличие на американски долар, с който се осъществява т.нар. процес, казан на банков език, стерилизация, означава, че срещу количеството злато и валутни резерви, които България слага не на своя територия и не в свои трезори, не на територията на България, а на територията на колонизатора, на метрополията, се позволява отпечатването на два пъти по-малко български пари. Тоест, за да се появят 50 лв. на бял свят, ние сме изнесли стоки и услуги за 100 лв. чрез стерилизирани през американски долар. Простичко казано, тези 50 лв. са фактически преоцветен окупационен американски долар. Защото една банка няма правото да осъществи нормалните банкови функции в полза и за нуждите на дадена държава, то тази банка не е банка, не е имитент и не е национална, тя е обменно бюро и тя е представителство на Международния валутен фонд и на Световната банка, които на свой ред са инструменти, създадени заедно със Световната търговска организация. Тези три инструмента са инструменти на световната система. Това решение е взето на Бретеновската конференция 1944 г. в градчето Бретенос на границата между Канада и Америка в щата Ню Хемшир, но това е друга много интересна тема, защото тя обяснява света такъв, какъвто е днес и когато човек разбере логиката на тези събития, разбира какво е действителното положение на нещата днес, защо това стана така, именно така и по този начин и защо сме в това положение и какво би трябвало, какво бихме могли и какво трябва да направим, ако искаме да оцелеем в най-физическия буквален смисъл на думата. Тоест икономически и финансов суверенитет ние нямаме, унищожен е – ние нямаме право да печатаме нашите пари, ние нямаме право да стимулираме нашата икономика. Вие сте млади и голяма част от зрителите на Евроком са млади, но те не помнят и най-вероятно не знаят, че до 1996-97 г. лихвата, която банките особено след унищожението на банковия суверенитет даваха, беше 300% годишно. Тоест в 90-те години, когато все още не беше унищожена индустрията чрез механизма на приватизацията, не бяха все още доунищожени всички промишлени комплекси, тоест имаше все още някакво остатъчно по навик, по интерция селско стопанство за целите на дейност-реализацията първата им работа беше да хванат не толкова въоръжението, колкото именно финансовото тяло на една държава. Има един много прост критерий, по който може да разберете дали една държава е колония, дали една държава е васал или една държава е метрополия, която владее и управлява васали и колони. Този критерий е банковата лихва.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ