Православната църква почита Богородични заговезни

Днес Православната църква чества Богородични заговезни - църковен празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости.

На 31 юли се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица 15 август, познат сред българите като голяма Богородица.

По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици 1-14 август Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

По строгост Богородичния пост е по-лек от Великденския, но е по-строг от Петровите и Коледните пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.

В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна.

Във вторник и четвъртък - варени без животинска мазнина гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино.