Психическото насилие над жени у нас е неразпознаваемо
Това твърди жертва на подобен тормоз
На фона на разгорилите спорове „за“ и „против“ ратификацията на Истанбулската конвенция, решихме да Ви покажем проблема през очите на жертвите. Проблемите на Ана с бившия й партньор започват още в периода на бременността й.
Следват имейли, в които бившият приятел на Ана я определя като „луда“, „умопобъркана“, „проказа за живота ми“, обижда родителите й и обяснява, че ще трябва да отглежда детето им без него, щом сама е взела това решение. Веднага след раждането нежеланието му да бъде част от живота на общото им дете се променя, бъдещите проблеми - обещани или предречени, обаче се сбъдват.
Почти всяка среща между бившите партньори, при осъществяване на режима на лични контакти между баща и син е заснета на видео и пусната в Интернет. Нещо, срещу което Ана многократно е възразила.
Нежеланието на майката, би следвало да бъде в достатъчна степен защитено и от Конституцията на Република България, където в чл. 32 , ал. 2 изрично се казва:„Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“ Системния психически тормоз принуждават Ана да си извади две заповеди за незабавна защита.
Заповедите, издадени по Закона за защита от домашно насилие ги има, изпълнението им обаче се оказва мисия-невъзможна. Полицията и всички останали институции в държавата са безсилни да наложат спазването им.
Ана вярва, че приемането на Истанбулската конвенция би променило нещата за нея, тъй като тя ще криминализира деяния като тези.
А, докато противниците на Конвенцията продължават да изтъкват аргументи, че тя отваря вратата за разширително тълкуване на пола, Ана и много други жени продължават с битката си с тормоза.