Раните в сърцето на Европа
От почернените карикатури до погребалния празник
7 януари 2015 г. 11:30 ч. Терорът става познат за Франция. Изстрели право в центъра на Европа оставят оглушителен сигнал и неизбледняващи следи от кръв.
Двама маскирани мъже, въоръжени с автомати „Калашников“, пушка и противотанков гранатомет нахлуват в редакцията на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ в Париж и откриват безразборен огън, убивайки редактора Стефан Шарбоние, девет служители на вестника и двама полицаи. Ранените са 11. Причината – карикатури на вестника, осмиващи пророка Мохамед, което се счита за грях сред Ислямистите. Светът изригва срещу удара по свободата на словото.
В същия ден въоръжен взима заложници в супермаркет, близо до Порт дьо Венсен. Жертвите в дните между 7 и 9 януари стават обшо 17.
Петък 13, ноември, 2015 г.
Седем точки в Париж се превръщат в гробище за общо 128 души. Ранените са над 300. Координираните атаки на „Ислямска държава“ този път са без конкретна цел. Умират мирни граждани, а заплахата дебне отвсякъде – стадиони, заведения, концертни зали. Сигурността вече е изтрито понятие, а страхът се превръща в начин на живот. В рамките на 25 мин. отекват три експлозии и десетки куршуми. Оградата на стадион „Стад дьо Франс“ дава началото на края – краят на приятелския мач – не само този между Франция и Германия, но и онзи между религии, произход и континенти. Всеки се съмнява във всеки, а границите между държавите стават високи. Безразборната стрелба по улиците на Париж води до най-жестоката мисъл: Те са навсякъде! А спасение няма – нито в затворената зала „Батаклан“, нито в ресторанта „Малката Камбоджа“. Избавлението се търси през прозорци и пусти пресечки... Някои го намират, но за 128 души животът приключва на петък 13-и.
Днес нова вълна от хора беше премазана от силата на терора, по неясни причини. Националният празник на страната остава може би последния честван от французите. Под гумите на насилието загиват 84 души, а Ница става поредният град, в който писъкът от ужас заменя радостта. Ранените са десетки, а скръбта – неизмерима.
Ударите в „сърцето“ поставят времето на изпитание, а в тила – там стои терорът, дебне и чака да спреш отброяването.