Разграничаване, разграничаване, разграничаване

Помня онази прочута реч на Тодор Живков пред профсъюзите – Приземяване, приземяване, приземяване. Явор Дачков я издаде на диск навремето, преди десетина години, когато се туряше началото по прехласването на комунистическия диктатор.

Живков намери прекрасен образ на разбирането на българина за живота – да се снишим, докато мине бурята.

Мнозина днес оприличават премиера Борисов на Тодор Живков. Не само защото го пазеше навремето.

Но Борисов не се снишава, а се разграничава, разграничава, разграничава. След като две години търпя Румен Овчаров в борда на „Лукойл Нефтохим“, във вторник го уволни. Заедно с него – и Асен Гагаузов и Петър Димитров. И тримата – министри от кабинета на Сергей Станишев.

В сряда Петър Димитров получи и обвинение за начина, по който се е разпоредил с оборудването за „Белене“.

И тримата бивши министри бяха трудоустроени от Пламен Орешарски през есента на 2014 година. Две години по-късно премиерът Борисов се сети, че са вредни.

Също в сряда снабдени с пълномощно от Лиляна Павлова собственици на части от сградата на „Позитано“ 20 в столицата, в която е централата на БСП, започнаха да изваждат функционери на партията от помещенията, в които работят.Ако тяхното може да се нарече работа, де.

Та така. Две седмици преди президентските избори управляващата партия се сети кое ѝ е донесло гласове при всичките ѝ изборни победи. Най-хубаво го казва бившият седесар Георги Марков, известен и с други имена. Бойко Борисов е единственият, който може да бие комунистите на изборите 11 пъти.

Поради това – да бъдат бити комунистите – голяма маса българи гласуваха за ГЕРБ, чисто инструментално, като единствената сила, която може да победи БКП. Друга голяма група българи гласуваха, за да бъдат спрени Доган и турците.

Две години минаха от последната победа на ГЕРБ на парламентарни избори и мнозина от тези българи почват да провиждат, че номенклатурата, онази опротивяла на всички БКП номенклатура, не е отстранена. ДПС-арите също си кютят по места в дирекции, управления и разни други синекурни структури.

Голяма част от българите вече не прави разлика между отделните проявления на политическата върхушка. БСП, ГЕРБ, СДС, Реформаторски блок и всички останали тути кванти все повече заприличват на хората на едно и също нещо. Това е смъртоносно за политиката, за отделните партии, за демокрацията.

Демокрацията е воля на мнозинството, но също така и избор на алтернативи. Когато няма алтернативи, няма демокрация.

СДС рухна, когато хората си казаха – и тия станаха като комунистите.

ГЕРБ върви по същия път. А закъснялата чистка изглежда като просто разчистване на сметки между две крила на една и съща организация.