София 3 °C София 3°C - ясно небе Велико Търново -2 °C Велико Търново -2°C - ясно небе Пловдив -1 °C Пловдив -1°C - мараня Варна 2 °C Варна 2°C - ясно небе Бургас 3 °C Бургас 3°C - предимно облачно

С обич за „златните момичета“ на България

За шампионската кръв и края на една ера

7 годиниСпортни 24 Боряна Райчева

8 години, 80 медала, 1 отбор – това е ансамбълът по художествена гимнастика. Състезателки, грации, героини.
В началото всичко е като на шега – за другите, но не и за тях. За тях всичко започва така, както завършва – с мисълта за победа! Тази мисъл ги прави новите „златни момичета“ след шампионските години за България в гимнастиката при Нешка Робева. И така като на шега – мечтата става амбиция, а амбицията – реалност.
Момичетата стават бронзови медалистки на световното първенство в Москва през 2010 г. След триумф в Монпелие целта става най-високият връх – Олимпийските игри.

През 2012 г. в Лондон след грешка на капитанката Михаела Маевска ансамбълът остава шести. Разочаровани, но устремени, момичетата продължават напред. Продължават по-готови от всякога, за да покажат не само, че са силни по отделно, но най-важното – че те са отбор.

2 години по-късно Християна, Михаела, Ренета, Цветелина Найденова и Цветелина Стоянова стават световни шампионки в Измир и потвърждават, че са номер едно година по-късно на руска земя – там, където е най-трудно да победиш.

2016 г. започна ударно за „златните момичета“ със Световната купа в София. Ансамбълът изигра своите „лебедови съчетания“ на родна земя и отново застана на най-високото място, за да остави сълзи от гордост в милиони българи.
По всичко изглежда, че гимнастичките ни се доближават до заветната цел – олимпийски медал. Хилядите тренировки, лишения и саможертви, са ежедневието, което те познават и следват, за да постигнат мечтата си. До 14-и юни, когато Цвети Стоянова пада от шестия етаж на жилищен блок. Състоянието ѝ е тежко, а травмите са големи.

Дни по-късно съотборничките на Цвети излизат на килима за най-тежката битка в живота си – тази с болката, липсата и въпросите без отговор. В състава влиза Любомира Казанова, която се превръща в обект на спекулации, обвинения и критики. Момичетата отнасят немалко критики за избора си да се състезават въпреки състоянието на Цвети, но се прибират с бронз от Европейското първенство в Израел и един допълнителен медал...

Отборът остава отбор въпреки кошмарните месеци до Рио. И сякаш неразривно свързани, момичетата си дават сили до самия финал. Цвети Стоянова излиза от реанимацията и вдъхва кураж на ансамбъла от България. От своя страна те ѝ отвръщат с най-доброто, на което са способни.

С две перфектни съчетания Християна, Цветелина, Ренета, Михаела и Любомира завоюват бленуваното и най-изстрадано отличие в спортната си кариера.

Вчера стотици фенове посрещнаха с аплодисменти и сълзи от радост за последен път „златните момичета“ на България. Градина от букети и десетки знамена осеяха летище София, казвайки на отбора: Благодарим ви, добре дошли у дома!

Момичетата признават, че борбата за медал им е коствала много, но най-голямото признание остава любовта на България.

За „майката“ на грациите, както наричат всички треньорката им Ина Ананиева, това са последните мигове със сегашния състав.

Независимо от професионалната си раздяла, „златните момичета“ обещават, че ще останат заедно – извън килима и камерите, в живота, който им предстои от тук насетне.