СИРИЙСКА ЗАЩИТА В ДВА ХОДА. ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Русия е шахматна страна. От 24 световни шампиони повече от половината са родени в Русия или СССР. Макар не всички от тях да са руснаци, все пак би трябвало да дава знак, че поданиците на империята имат дадености за стратегическо мислене. Хеле пък императорите, в днешно време – президентите.

Путин игра като шахматист в сирийската криза. Етюд в два хода – взлизане и излизане. На 30 септември руската авиация започна ударите срещу опозицията на Асад, а на 15 март Русия обяви изтегляне.

По-късно последва уточнение: частично излизане. В Сирия остават достатъчно самолети и системи на ПВО, които са в състояние да контролират ситуацията, а ударите срещу смятани от Русия за терористични групировки ще продължат.

Но пропагандният ефект от обявеното излизане е силен. Повечето коментари на битово равнище са от вида на Цезаровото „дойдох, видях, победих“.

В общи линии Путин е прав, когато вечерта на 14 март каза, че целите на сирийската интервенция са постигнати. Сред тези цели оставането на власт на Башар Асад не е първостепенна. Но пътьом тя засега изглежда постигната.

Намесата в Сирия беше необходима на Русия преди всичко за излизане от изолацията, „постигната“ с анексията на Крим и като още една стъпка към връщането на статута на велика сила. Това изглежда факт. Руснаците се договарят пряко с американците за Сирия, а в четвъртък Европейският съюз, след като потвърди принципно досегашните си позиции, допусна, че може да има сътрудничество с Москва по определени въпроси.

От гледна точка на руснаците свалянето на Янукович преди две години и установяването на прозападен режим в Украйна беше агресия и всичко, което последва – от Крим до Сирия - Русия и русофилите по цял свят го интерпретират като самозащита.

Дотук добре. Но мачът още не е свършил. Големите проблеми на Путин не са имиджови или поне не само. Самочувствието на руснаците е повъзвърнато и това помага на президента, но цената на петрола и санкциите държат Русия горе-долу като в предишното положение.

Инфлацията вече от няколко месеца е все двуцифрена, а според данни на руски финансови анализатори всяка седмица има нетно изтичане на капитали от порядъка на около 100 милиона долара.

С престижа Русия няма проблеми. Докато държи пръста на спусъка и докато има поне 20 ядрени ракети, годни за изстрелване, всички ще слушат. Путин изигра добре военните си пешки. Но това не е достатъчно.

Ако цената на петрола не достигне поне 50 долара в обозримо бъдеще, проблемите ще продължат да са си същите – липса на достатъчно пари за инвестиции и за поддържане на що-годе нормален стандарт на хората.

А иначе фактите са си факти. Русия се върна на „голямата шахматна дъска“, както казваше Бжежински. Но не е сигурно, че ще има достатъчно пешки, за да продължи играта.

Царе и топове Русия винаги е имала. Но войната се печели от пешките.

Още от Георги Даскалов в Евроком