СИРИЙСКИЯТ ФРОНТ – ИКОНОМИКА НА КОНФЛИКТА

Започналата военна кампания в Сирия, с участието на руските военно-космически сили променя политическите и икономическите взаимоотношения в Близкия изток. На мястото на дългосрочния "политически zugzwang" на САЩ идва нова стратегическа инициатива. Но защо в борбата срещу международния тероризъм "коалицията" не е във война с ИД? Кой е заинтересован от запазването на "сивия пазар" на нефт? И каква е цената на политическите решения?

Най-големият играч в региона е Саудитска Арабия. Рияд има най-боеспособната армия сред сунитските монархии от Персийския залив. Разходите за отбрана на саудитците са $ 80,7 милиарда годишно. Това е 4 пъти повече от всеки от друг в региона и само малко по-малко, отколкото на Русия ($ 84,4 милиарда). Значителната част от финансирането е именно за ВВС.

Изглежда, че именно Рияд трябваше да разгърне въздушна операция срещу "Ислямска държава“. Впрочем, Саудитска Арабия е една от първите, която влезе в "коалицията", само че ескадрилата й лети, до голяма степен не в Сирия, а… в Йемен. Основните географски познания подсказват, че Кралските военновъздушни сили бъркат север с юг. Въпреки това демаршът на Рияд не трябва обърква наблюдателите – военните не са се ръководели от компаса, а от икономически интереси.

Работата е в това, че повечето от Саудитския нефт се добива в региона Ash Sharqiyah (т.нар. Източна провинция). Там се намира най-голямото поле за добив на на нефт и газ в света "Ghawar" (повече от 50% от всичкия Саудитски нефт се добива там). Единственият проблем е, че 90% от "Източната провинция" се обитава от шиитите, които се разбунтуваха в съседен Бахрейн и се активизираха в Йемен (в лицето на движението на хусите). И ако в Бахрейн "Арабската пролет" на шиитите (70% от населението) беше брутално смазано, положението в Йемен се опитаха да решат с помощта на ВВС удари. Между другото, в Йемен с хусите се бие и ИД с подкрепата на Рияд. При избора между борбата с "общия тероризъм", "ислямска държава" и загубата на специфичните 60% от приходите в бюджета, в резултат на започването на шиитските бунтове (първо при съседите, а след това и в провинцията най-богата на петрол), саудитците остават прагматични икономически и изпращат самолетите си на юг, в Йемен.

Друг силен играч в региона – Турция също участва в коалицията. Член на НАТО с бюджет от $ 22,60 милиарда в региона, отстъпва само на упоменатия бюджет на Саудитска Арабия и този на Обединените арабски емирства ($ 22,70 милиарда). Анкара също провежда въздушна кампания срещу ИД и лети, за разлика от Рияд в правилната посока (югоизток), но отново..., не където би трябвало. Турция, се бори с тероризма като атакува иракските кюрди.

Отново, проблемът с географската ориентация е причинен от икономически съображения. Забранената в Турция, Кюрдска работническа партия (ПКК) редовно извършва саботажи на тръбопроводи – само през това лято бяха повредени магистралните в провинциите Карс и Агръ. Ето защо ИД продава евтин петрол ($ 25-35 за барел) през турските пристанища и печели по около $ 1,5 милиона на ден. Не е изненадващо, че турските ВВС полети с цели – обекти на ИД са по-малко успешни.

В досегашния модел на борба срещу ИД се борят само изключително обезкръвените правителствени сили на Сирия и Ирак. Без подкрепата на външен играч, който не е обвързан, като САЩ с икономическите интереси на съюзниците (Турция и Саудитска Арабия), Дамаск и Багдад са обречени. На този фон, руските бойни маневри са призвани да активизират борбата срещу истинските терористични групи, а не срещу политически фантоми от близкото минало, в отделно взетите страни.

Източник:  http://lifenews.ru/