Съветска република България

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Никола Пашич е сръбски политик. Между 1891 и 1918 е бил пет пъти министър-председател на Сърбия, а след това – още три пъти премиер на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Роден е в Зайчарското село Велики извор, основано от български преселници от Голям извор, Тетевенско, от родители българи.

На 7 септември 1883 Радикалната партия, водена от Пашич, печели изборите в Събрия, но крал Милан (който 2 години по-късно търпи унизително поражение в Сръбско-българската война) не признава резултатите.

Пашич организира Тимошката буна. Въстаниците превземат няколко селища и водят сражения с редовната сръбска войска. Въстанието е смазано, 21 души, сред които и Пашич получават смъртни присъди, мнозина са осъдени на различни срокове затвор. Въведено е извънредно положение, отменено е действията на Конституцията.

Хиляди хора, сред които и Пашич, бягат в България. Първоначално Пашич се укрива във Видин, но след това се установява в София и живее там 6 години. Българските власти не го предават на сърбите, макар той да е обявен за превратаджия. Даже за известно време работи в българското министерство на външните работи

През 1889 е амнистиран, връща се в Сърбия и започва дълголетната му политическа кариера.

България е преоснована като модерна държава след почти 500 години турско робство като страна на свободата, на зачитането на човека без значение на неговата раса, религия, убеждения.

Както пише в Търновската конституция – всеки роб, щом стъпи на българска земя, свободен става.

И това е спазвано, понеже онези хора, лишени от свобода, са разбирали, че свободата предхожда всичко друго.

60 години по-късно Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, пише писмо до монарха и до министър-председателя, с което се застъпва за българските евреи и обяснява просто, че България не е велика сила и единствената ѝ застраховка е да спаззва евангелските принципи. Не прави другиму това, което не искаш да ти правят на тебе.

През тези 60 години България приема бежанци арменци, бежанци от Македония, а след болшевишката революция през 1917 – и няколко десетки хиляди руснаци. За повечето от тях българската държава е положила много пари и грижи.

След комунистическия преврат през 1944 комунистическата власт почва да изселва на партиди в СССР – директно към лагерите - белоемигрантите и техните семейства. Това в държава, която отказва на Хитлер да му предаде евреите. Казва всичко за Съветския съюз и за това каква държава е била България преди 1944 и след 1944.

Оттам нататък никой „роб, стъпил на българска земя“, не само не е можел да бъде свободен. Той не е можел да бъде сигурен и за живота си.

Както установи на свой гръб Абдуллах Бююк, даден на турците при първо поискване. Което доказва, че България не е свободна и цивилизована държава.

Че комунизмът не си е тръгвал.

Управляват ни комунисти и съветчици, дами и господа.