Те пак са тук. А ние пак сме там

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Вървял си един подпийнал гражданин и си тананикал „Ние сме на всеки километър“. А отсреща – един колега - и му казва – а ние у Самоков сме по-начесто. 27 години след падането на Живков и, както обичат да се изразяват някои хора, от избухването на демокрацията, 10 ноември все повече си изглежда като обикновена дата от календара.А комунистите се срещат по-начесто, отколкото пийналите граждани по тъмна доба по улиците на Самоков.

На 9 ноември, на годишнината от падането на Берлинската стена, слушах Велизар Енчев в едно предаване и той рече: От прехода спечелиха първият, вторият и третият ешелон на номенклатурата на ЦК на БКП – шофьори, сервитьорки и друг обслужващ персонал.

Жив да не бях. Верно?

Колко от досегашните президенти на България не са членували в БКП? А колко от двамата кандидати на балотажа не са членували в БКП?

27 години след формалното падане на комунизма България е принудена да избира между комуноиди. Колко от предишните ни президенти не са били комунисти? Колко от министрите в този десен кабинет не са били в БКП или от семейства, които Партията е отхранила?

И какво ни се предлага да избираме сега? БКП-1. Или БКП-2.

И не е проблем членството в БКП. Партията имаше 1 милион членове при 8 милиона пълнолетни. Проблемът е в мисленето.

Ние сме на всеки километ-ъ-ъ-р.

Ако се разговорите с хората, всеки среден пазарски мислител ще ви каже. Комунистите си свалиха Тодор Живков. Те плячкосаха построеното. Държавна сигурност продължава да управлява България.

По този въпрос две мнения няма. Ченгета, сервитьорки, шофьори от УБО.

27 години по-късно.

Язък за барута.

Е както си беше. Те пак са тук.

А ние пак сме там. В джаза.

70 години вече.