ТЕРОР. ПО ТУРСКИ И ПО БЪЛГАРСКИ

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Като всяка империя и Османската е била многонационална. Кемал Ататюрк след поражението в Първата световна война създава Турция като национална държава. Турция губи владенията си в Сирия, Ливан и Ирак, но успява да се противопостави на Версайската система и да събере почти всички турци „под един покрив“.

Но заедно с турците прибира и голяма част от кюрдите. Още през 1925 кюрдите пробват да се отцепят, но въстанието е потушено с турска жестокост. През 1930 има още едно въстание, потушено със съветска и иранска помощ и още едно, през 1938, също смазано.

По време на тези три въстания около 1 милион кюрди са принудени да се изселят от домовете си и да напуснат Турция.

Борбата за самоопределение или поне за някаква автономия не е спирала от създаването на кемалистка Турция. Практически в Югоизточна Турция се води вече почти 100-годишна гражданска война.

Днес кюрдите в Турция наброяват между 14 и 20 милиона, около 20 % от населението на Турция. Всички опити те да бъдат приобщени към турската нация и държава систематично се проваляха.

В последните години се появиха надежди, че кюрдите и властта в Анкара може да тръгнат по пътя на помирението. Кюрдската работническа партия, на практика военизирана структура, се съгласи на временно примирие, докато политиците и от двете страни търсеха политическо решение.

Сирийската криза и все по-втвърдяващият се и авторитарен Ердоган прекъснаха този процес. У кюрдите се възроди надеждата, че най-после, след 100 години, могат да сбъднат националните си стремежи.

Вече открито се говори, че кюрдите в Сирия ще получат широка автономия, на границата на самостоятелност. В Сирия кюрдите са важен съюзник на САЩ, но заиграват и с Русия и очакват отплата, тъй като са единствените, които се сражават на земята с „Ислямска държава“ (армията на Асад не се брои, тя за американците е враг).

Тази перспектива радикализира турските кюрди. И Турция влезе в спиралата на терора. Преди 3 седмици в Анкара, днес в Истанбул и Адана, всички големи градове са под прицел.

Не се знае дали това някога ще престане.

Турците сами са си виновни. 100 години един проблем, който има потенциала да разруши държавата, беше систематично и по най-дърводелски потискан. Сега вече ножът е опрял о кокала. Или кюрдите ще се отцепят, или Турция отново ще ги смачка. Шансовете са приблизително 40/60.

Каквото и да стане, ще има много кръв. Много убити човеци.

И сега към България. Турция ни е съседка и ние имаме голям брой население от турски произход.

Но нашите проблеми не са като турските. Българските турци като цяло са вписани добре в българската нация и нито имат интерес, нито са мотивирани да рушат държавата. По-скоро върхушката им иска да я цица, ама това е друго.

Но принципно ние също потискаме, мачкаме жестоко проблеми, които може да разрушат нашата държава.

Корупция. Бедност. Липса на перспектива.Това не е точно терор. Няма бомби.

Но обезлюдява България. Ефектът е същият като с бомбите.

Заради една алчна самозабравила се върхушка.

Още от Георги Даскалов в Евроком