В кривото баховско огледало

Откакто се помня, харесвам футбола. Първият ми футболен спомен е от 1970, от Световното в Мексико. Бяхме на море в Несебър и наш`те играеха с Перу посреднощ. Тогава телевизорите бяха рядкост, та цялата почивна станция се събра в стола да гледа.

От самия мач нищо не помня, помня само как след него мъжете псуваха зверски. Поведохме с 2-0, но паднахме с 2-3.

Първи ясен спомен от играта имам от един мач Англия – Западна Германия през 71-а, на който Нетцер разнасяше англичаните по „Уембли“ по безподобен начин. Оттогава харесвам всичко германско, даже немски научих до голяма степен поради този мач.

Още не можех да ходя като хората и ритах топката по цял ден, та все ми се караха. Като ученик поиграх и състезателно в селските групи, ама не се прихванах. Наш`те настояваха да наблягам на книгата.

Останах си любител. Нямам претенции да разбирам изтънко играта. Толкова повече, че даже за обикновен кибик като мен бяха ясни основните кусури на играта на българските национали срещу Люксембург във вторник вечерта.

Вече рядко гледам мачове, особено на български отбори, но за едно полувреме видях следното.

Първо, нямаше никаква идея. Второ, в отбраната се отваряха големи дупки. Трето, чисто статистически, в последните три мача българският отбор беше допуснал 11 гола и вкарал 3.

Това го беше видял и треньорът на люксембургците, понеже, като се поднови играта, хората му вече имаха ясни указания как да матират българската защита. И го направиха.

Французи и холандци няма да ни чакат цяло полувреме, а направо ще ни почнат.

Момчето от Баховица, националният селекционер Ивайло Петев, сигурно има някакви качества. Два пъти е бил шампион на България като играч и два пъти като треньор и за малко да стане шампион на Кипър. Да не ме разбере някой криво – имам страхотни, умни и кадърни приятели точно от Баховица. Много харесвам селяните. Умните селяни. Повече от умните граждани.

Но да се върна към футбола. Не съм виждал по-жалък национален отбор.

Не съм виждал и по-големи недоразумения. Коментаторът на националната телевизия, който, мисля, е същият, който на предишното европейско викаше, че Одисей е гръцки поет, допълваше картината. Мачът се игра по нощите, което сигурно е заслуга на ръководството на БФС, та даже и тези, които са искали да идат, предпочетоха да си останат в къщи. Накрая Боби Михайлов каза, че Петев има бъдеще и да го оставим да работи.

Признавам, че в края на мача ми стана мъчно, че Люксембург не победи.

Тук е най-големият грях на Боби Михайлов, Домусчиев, Петев и останалите. Отродиха ни. Вече ни е напълно безразлично дали този отбор бие или пада. Той не е наш. Техен е.

В кривото баховско огледало на българския футбол се оглежда цялата наша действителност. Някакви хора са гепили цялата държава и се сърдят, че не се гордеем.

Ами не се. Няма с какво.