Васил Даскалов и неговият разказ за лагерите

Тази вечер в предаването Делници гостува Васил Даскалов, автор на романа „Лагер на смъртта. Предизвестие за Ловеч“. Той представи първата част на романа, посветен на жертвите на тоталитарния режим в България. По неговите думи романът е бил вдъхновен от разказ на една от жертвите в Белене, а не е мотивиран от политически съображения. В него се разказва за четирима герои, един от които е Сашо Сладура, легендарен джазов музикант, станал жертва на комунистически репресии.

Първата част на романа проследява процеса на зараждане на лагерите. В него няма документални кадри, само пряка реч. Даскалов твърди, че е почерпил материали от живи участници в събитията. В лагера в Ловеч например има заточеници от цялата софийска интелигенция.

Според Васил Даскалов ключово за времето събитие е Унгарската революция от 1956г, която създава отзвук и напрежение в българската власт и я прави параноична. Тоталитарният режим става още по-безмилостен, за да не позволи подобни прояви на местна почва. Тази революция, по думите на автора, е дързък акт на потъпкване на комунистическата идеология. Даскалов определя книгата си като „достойна“.

Проследява се историята на един от най-великите музиканти на времето, Сашо Сладура, чийто път към Холивуд и света е прекъснат от режима. Романът се отличава със своеобразния градски новговор на епохата. Основен мотив е преекспонираното наказание. Според Даскалов хората, заточени в Белене са изтърпели своите наказания още преди да бъдат пратени в лагерите, останалото, което са преживели, е било политически произвол.

Авторът обеща да издаде втора част, в която фокусът ще пада върху конкретни събития в лагерите и причините, довели до неговото закриване.