ВКС сезира Конституционния съд за промените в НПК

От Върховният касационен съд (ВКС) сезираха Конституционния съд (КС) да се обявят за противоконституционни текстове от Наказателно-процесуалния кодекс, съобщиха от пресцентъра на ВКС и поясниха, чеобект на обсъждане са промените в НПК, обновени в Държавен вестник, бр. 63 от 04 август 2017 г.

В искането до Конституционния съд се изброяват конкретни членове и се обяснява, че по този начин се разширява подсъдността на Специализирания наказателен съд (СНС). Върховните съдии приемат, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи Република България за правова държава, се казва в мотивите на искането от ВКС.

"Извънредни съдилища не са допустими в правовите държави, каквато по Конституция е Република България, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели", се подчертава в искането.

Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд, както и съответстващите им прокуратури, са създадени с промените в Закона за съдебната власт, обновени в ДВ, бр. 1/2011 г.

С промените в НПК, обновени в ДВ, бр. 13/2011 г., са приети особените правила, по които се разглеждат делата, подсъдни на тези съдилища. В искането до Конституционния съд пише, че независимо от различните редакции, които претърпява чл. 411а от НПК, до настоящия момент законодателят е бил последователен при обективиране на концепцията си, че изключителната подсъдност на специализираните съдилища обхваща всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност.

Специализацията на съда няма как да бъде обвързана със субекта, тъй като особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, включително и в санкционната й част, обичайно предвиждаща по-тежка наказателна репресия" - пише в искането. Съчетаването на предмета и субекта като критерий за подсъдност на този съд, не може да обоснове "специализация", пише в искането до КС.

Съдиите от ВКС приемат, че определянето на подсъдността на специализирания съд съобразно субекта на престъпление го характеризира като извънреден съд.

Извънредният съд правораздава по създадени специално за целта правила и такива правила са установени по отношение на Спецсъда, включително и с въведената чрез промените в НПК разпоредба на чл. 411д, ал. 2 от НПК. Тя предвижда по-кратък срок за насрочване на делото в разпоредително заседание.

Друго отклонение от общоустановените правила, важими за общите съдилища, е предвиждането, според което съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури получават допълнително възнаграждение до шест основни месечни възнаграждения годишно.

Това законово предвиждане поставя магистратите и служителите от специализираните структури в привилегировано положение по отношение на тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Обвързването на допълнителното възнаграждение на магистратите от специализираните структури с "резултатите от дейността", не е относим за всички магистрати и създава двоен стандарт, пишат от ВКС.

Върховните съдии цитират и промени, според които чрез оспорената разпоредба ревизионните актове, докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) и одитните доклади по чл. 56 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) се приравняват на доказателствено средство в наказателния процес.

"Разпоредбата противоречи на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, установяваща конституционно изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и не е в унисон с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ за правото на справедлив процес, по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата", пише в искането до Конституционния съд.