Връзваме мартеници
Обичаят е познат в почти всички балкански страни
На 1 март по древна традиция българите си връзват червени и бели конци – мартеници. Според народните вярвания на този ден пролетта идва с Баба Марта. Обичаят с връзването на мартеници е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия.
Символ на пролетта, свързан с пожелания за здраве и плодородие, начало на новия цикъл в природата. Това е празникът на Баба Марта. Стара легенда разказва, че траките слагали мартеници, за да отбележат края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
В народната традиция пролетта идва с Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит – представя женското начало, което ражда живота, и в същото време – пак женското, но стихийно рушащо начало.
На 1 март е прието най-възрастната жена да почисти дома преди изгрев, да простре навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да предизвика нейната благосклонност към къщата и нейните обитатели.
На децата и младите булки се връзват усуканите бели и червени конци – мартеници. Те трябва да излязат непременно навън, за да ги види Баба Марта, защото иначе ще я разгневят. Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия.
В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.