Всеправославният събор започна без руснаци и българи

Представители на 10 православни църкви пристигнаха на гръцкия остров Крит за Всеправославния събор, който не е провеждан повече от 1000 години. Българската, Руската, Грузинската и Антиохийската църкви, които изразиха несъгласие с регламента, няма да участват в работата на Събора.

Програмата включва обсъждане на въпроси, които трябва да получат общоправославен консенсус. Според повечето коментатори се води борба за надмощие между Вселенската и Московската патриаршия, а Българската църква е застанала на страната на Москва.

В Крит са въведени извънредни мерки за сигурност. Богословската академия се охранява от полицейски части, както и църквите, където се служи литургия. Под специална охрана на морските сили са всички достъпи по море, от където е възможно да се приближиш до мястото на заседанията на Събора.

Очаква се да пристигнат гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас и президентът Прокопис Павлопулос. Държавният глава на Гърция ще се срещне с представители на всички църкви, които участват в Събора.

Съборът в Крит бе белязан от разногласия между поместните църкви.

В края на май няколко патриаршии излязоха с искания за сериозни корекции на проектодокументите за събора. Първа категоричния си отказ да отиде на събранието в Крит обяви Българската православна църква, която се аргументира с наличието на нерешени проблеми и финансови причини.

Отказ да присъстват в следващите дни обявиха от още няколко църкви - Антиохийската - която обхваща територии в Сирия, Ливан, Ирак и страните от Персийския залив, Сръбската и Грузинската. Мотивите им бяха свързани с несъгласие по различни въпроси, както и липса на решения по засягащи ги проблеми.

Към тях се присъедини и Москва с искане събитието да бъде преместено на по-късна дата, така че разногласията да бъдат изгладени. Накрая все пак стана ясно, че патриаршията в Белград ще изпрати своя делегация, но представителите й ще напуснат, ако проблемите на църквите, които не присъстват, не бъдат разгледани.