ЗАКРИВАНЕТО НА МИТНИЦА „СВИЛЕНГРАД“ - „ЗАРАДИ БЪЛХАТА ДА ИЗГОРИШ ЮРГАНА“

Да закриеш митница в страна от Европейския съюз заради корупция и далавери? Възможно в България!
След като от снощи пунктът „Капитан Андреево“ в Свиленград остана в историята, коментарите по темата стават все повече.
Ето едно мнение от бивш началник на митницата от 90-те години – Георги Шишков, дадено пред асеновградски сайт.
“Колко мъдър е българинът, за всяка екстремна ситуация си има поговорка. Това много отива на решението на МС за закриване на митница Свиленград. Проблеми има, никой не казва обратното, откакто свят светува има граници и съответно - митница, това води до предпоставки за нарушения. И в библията пише за митаря и фарисея. Професията митничар е тежка и отговорна, работи се с около 100 нормативни документа, освен физическа издръжливост е нужна и умствена. Нека свободните коментатори бъдат по-обективни.
Решението за закриването на митницата в Свиленград е дръзко, крайно, но неправилно, да не кажа нещо по-силно от рода на - „взето от хора със съмнителни интелектуални способности“. Посяга се на управленска структура с традиции, това доказва слабата експертиза на управляващите - агенция Митници, и липсващия мениджмънт. Ръководенето на милиционерски участък е едно, но лидирането на фискално наказваща организация е друго. Митница Свиленград съществува почти в този си вид от 19.01.1919 година и няма нито един сериозен аргумент за това деяние. Къде е анализът за обработени ЕАД, за приходи, за разкриваемост на стокова, парична, акцизна и друга контрабанда, за пресичане на наркотрафик, за натоварването на митничарите, за проверени МПС и т.н.. Липсва теза, върху която да се изгради убеждение за справедливост, изговорените празни приказки навяват едни други мисли - на сатрапа Сталин: Има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Има митница, има проблем, няма митница, няма проблем. Примерно ако подобни изпити, тестове и оперативно-подслушващи мероприятия бяха извършени по всички митници и само Свиленградската е такава, каквато се опитват да я представят, да режат и “опраскват“. Реално митницата не се закрива. Митницата се поделя, подарява се на Пловдив и Бургас, създават се две мегамитници - поредният монопол, който ще тормози бизнеса и ще има по-прикрита легенда за нерегламентирани обвързаности със сенчеста страна на капитала. Нова пререгистрация на фирмите, нови разрешителни, за един подпис ще се ходи в Пловдив и Бургас, засяга се дейността на фирми от две области - Хасково и Кърджали. Отстраняват се от работа „най-корумпираните” - архиваря, деловодителя, секретарката, касиера, домакина, изобщо цялата пара в свирката.
Какво да се прави? Подетата инициатива от общинските съветници е малка стъпка в правилната посока, но увисва. Няма я дипломацията, къде е интересът на обществото, защо го няма консенсуса, защо не се направи обществено обсъждане? Някак си фанфарно излиза, неаргументирано, за отбиване на номера и печелене на евтини дивидентчета от демодирани общински съветници. Защо не ангажират народните представители от двете области и от всички партии, защо ръководството на митница Свиленград не защити митницата, нима няма какво да каже, къде са местните управляващи?
Много въпроси никакви отговори. Затова предлагам митницата да не се закрива, а да се преобразува и създаде Югоизточна митница със седалище в Свиленград, към която да преминат митническите пунктове М. Търново и Лесово, по този начин ще се води реална борба с пресичането на наркотрафика и всички видове контрабанди, а с фиска да се занимават Пловдив и Бургас. Така се изпълняват задълженията ни съгласно регламент 952 на ЕС- митническия кодекс и неговото изменение в сила от 01.05.16г. Чл.127. Обобщена декларация за въвеждане се подава на митническо учреждение на първо въвеждане в рамките на определен срок преди въвеждането на стоката.
Както и чл. 128. Анализ на риска съгласно чл.127 параграф 3 в рамките на определен срок, осигурява извършването на анализ на риска, главно за целите на сигурността и безопасността въз основа на обобщената декларация за въвеждане.
Изпълнявайки регламента, на място се създават специалисти, които да реагират бързо, техническите съоръжения да са на място и унифицирани, не някъде из централното управление. Не трябва да се пренебрегва икономическия растеж на Турция и засилените контакти от една страна с ЕС, и от друга с Китай. Строи се тунел под Босфора и скоростна ЖП линия с Китай, натискът на границата ще става все по-осезаем не само заради бежанците, но и чисто икономически. Да не се окажем пак неподготвени. Сега при пряк контрол от двайсетина километра се говори за проблем, а при контрол от 200 км. да не стане порой. Има технически и психологически мерки за борба с корупцията, това е въпрос на анализ и съответния избор с мотивация, нужно е добро възнаграждение и процент от съставените актове. Ето едно нестандартно предложение, във всички външни граници да се направят такива условия за работа, като във военен завод, пълна стерилност. Искаш ли да успееш, намираш начин, не искаш ли, търсиш оправдание. В случая митница Свиленград е оправдание, било пред гузна съвест, било пред обществото, че не си успял в много по-важни неща, а именно в убийствената бедност, в която живеем.”

Източник: http://www.asenovgrad.net/