Честно казано - „Напред към клозетния уют“ - малката проповед от еп. 101 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Предупреждавам ви, че „клозетната“ тема от миналия брой продължава заради нещастно стечение на българските обстоятелства. Ето защо: прочетох с изумление, че е обявен конкурс за създаване на три клозетни арт инсталации в София. Сериозно! Идеята била на фондация „Музейко“, финансирането било от Програма „Творческа Европа“ и от други европейски неправителствени източници. Аз отначало си помислих, че това е майтап. Но Соня Момчилова е написала памфлет по този повод във „Фрогнюз“. Но понеже е изобретателна, казах си, че е намерила начин да се избудалка с псевдокултурните превземки на кметицата Фандъкова и с проекта за три уж „умни“ тоалетни в центъра на столицата, две от които обаче се оказаха под ключ. Но пък всяка била за над 100 000 лева, според Борис Бонев от „Спаси София“, който разкри заверата още през есента, докато аналоговите софийски клозети хем са кът, хем тънат в мръсотия. Обаче не ставало дума за онези на Фандъкова, а за нови три тоалетни, нарочени за „оазис на изкуството“. Абе, сериозно ви говоря! Явно темата за нужниците в София става все по-актуална. Още повече, че по всички централни булеварди фасадите на къщите почти без изключение са омазани с графити, които силно наподобяват клозетни цапаници. Но вместо да се сложи край на тази гавра с градската среда, оказа се, че художествените напъни с параметри на клозет не само че продължават, ами вече са обект на спонсорство и дори на някаква извратена идеологизация в стил „равенство и братство“. Защото излезе истина, а не майтап, че има обявен конкурс за внасянето на изкуство там, където всеки ходи, отива. Така пише в страницата на инициативата, озаглавена „Ангажирани Артисти в Акция“. Дадено е и съкращението ААА. И не е случайно, че това „А–А–А“ звуково наподобява действието, което вкъщи наричаме по детски „акане“. Защото според заданието на конкурса това „там“ не е площадът, не е агората на древните гърци, нито форумът на Древния Рим, не е сърцето на града, където гражданите открито спорят, съдят, коментират и решават съдбините си и тези на държавата. Това „там“ е обществената тоалетна, където с посланията на изкуството щяла да бъде показана съпричастност към хората с различни способности и образователни неравенства. По този начин щели да бъдат преодолени видимите и невидими бариери, които ги разделят. Така пише там... Посланието е повече от явно. Всички сме равни в клозета. Клозетът е мястото на нашето единение, на нашата заедност отвъд всякакви политически или съсловни бариери, отвъд площадните ни битки за свобода и за демокрация. Изглежда, че според скрития замисъл на тази инициатива, актът на дефекацията е нашето истинско „освобождаване“. И той трябва да бъде осъзнат чрез подходяща арт инсталация. Няма да се учудя, ако печелившият проект в крайна сметка се окаже светещ макет на българския парламент с надпис на фасадата му: „Съединението прави силата“. Усещането, че Парламентът отдавна се е превърнал в неподдържана обществена тоалетна, ще бъде подкрепено с утвърждаването на една нова клозетна сетивност, издигната в ранг на естетическо качество на мястото на затворените с КОВИД аргументи кина, театри, концертни зали и галерии. Но всъщност реално бива налагана като неправителствен експеримент, който се цели в самата наша памет за духовност, за традиция, за култура, за възпитание. И ако става дума не за саботаж, а само за пари, толкова по-зле за паметта ни. Тя и без това е изтощена от властови злоупотреби, от морална деградация, от предателства. Още малко й трябва да бъде подменена окончателно с клозетно творчество, маскирано като благодеяние. И началото е обявено с нови три обществени тоалетни след онези на Фандъкова. Но възможностите са безкрайни, защото страната и нейната столица се управляват, застрояват, естетизират по начин, често твърде сходен със селски нужник, при това в двора на неизмазана къща. Примерите за оварваряване, за опростачване и за омаскаряване на градската среда, на градската душа са толкова много, и в София, и в други градове, че вече наистина няма защо да мразим чешкия художник Давид Черни, който беше изобразил България като клозет. И последният мутренски пример за естетически геноцид е нарязаната с флекс спирка до спортния комплекс „Диана“ онзи ден. Спирка, от години наричана „Оригами“, и грижливо опазвана от посегателства. Гледката на гилотинираното съоръжение е страшна. Но изглежда, че в управата на Фандъкова няма вече кой да се уплаши. А и няма кой да ги накаже на фона на изобилието от високопоставени каскети и цървули, превзели столицата и държавата. И нищо чудно тогава, че приближена до кметицата фондация вижда светлото ни бъдеще в клозетния уют. Отгоре на всичко изборите предстоят... „Честно казано“ започва.