Честно казано - „Петиция“ срещу синдрома на слухтенето“ - малката проповед от еп. 117 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Наскоро прочетох в мрежата съвет как да започнем разговор по телефона в наши дни. Първо трябва да поздравим хората, които са на работния си пост, за да ни подслушват. „Здравейте, господа офицери!, трябва бодро да кажем. „Желая ви приятен ден!“ Тази вежливост на вас нищо няма да ви коства, твърди съветващият. А на хората, натоварени с толкова досаден служебен дълг ще им бъде приятно, че не ги ругаят задочно, не им лепят гадни епитети и не обиждат майките им. На първо четене съветът ми се видя превзет и лицемерен. „Я, стига, бе!“, казах си. Какви, господа офицери! Какви пет лева! Тия да не са от Военното на Негово Величество училище. Най-много да са избутали школата в Симеоново. Но после се размислих. Май че е правилен този съвет. Време е да въведем културен и възпитан тон между подслушвачи и подслушвани на Територията, защото се разбра, че тая тъпня край няма и всички по своему сме нейни жертви. На тези скапана система... Цялата нация от години развива синдрома на подслушването с помощта на серия от тлъсти публични скандали по темата. Фразата „Това не е за телефона“ е нещо естествено дори между две кифли, които си споделят коя с кого е преспала. Така че, нека не се държим като изтрещели. Поне по телефона. Ако сме убедени, че сме жертва на слухтене, не е лошо да помним, че и слухтящите са хора с техните чувства, грижи и страхове. Иначе омразата и нервите ще ни довършат всички вкупом. А манипулаторите зад кулисите само това и чакат. Нали откачалките по-лесно се управляват с помощта на упойка от скандали. Последният с евентуалното незаконно подслушваните 32 опозиционни политици по време на летните протести тези дни пак възпали страстите. Злоба, логорея и омраза отново се вдигнаха до небесата. Шефовете на службите се скатаха, от ГЕРБ на извънреден брифинг се разсмърдяха срещу президента Радев, служебния премиер Янев и служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Били руски шпиони?! И затова отмъщавали на ГЕРБ, защото разбили руска шпионска мрежа. Нерде Ямбол, както се казва, нерде Стамбул. За подслушване на опозицията иде реч, не за прокурорския цирк с тази разбитата руска шпионска мрежа, дето казусът още не е влязъл в съда. А пък иначе май е за прах в очите на Херо Мустафа и за хатъра на Ангела Меркел. Но също както с прихванатия разговор на президента Радев с шефа на ВВС, пак незаконно от прокуратурата изтекоха записи и СРС-та. За да се натърти на ошашавената публика, че слухтенето в нашата продънена държава е и ще си остане мръсна политика. И че за Главния прокурор Гешев и за неговия приятел Борисов законът е, бил е и ще бъде „врата у поле“. Също и че властта си е тяхна и ще бъде напук на гражданските мераци за промяна, щом и трите големи телевизии - обществената БНТ, частните БТВ и Нова спряха редовните си съботни матинета, за да излъчат брифинга на ГЕРБ. Много хора се вбесиха, че така се действа само по време на война. Ама то си е война – срещу президента, срещу служебното правителство, срещу протестните партии и най-вече срещу осветяването на корупционния ад в дълбоката държава. Нейните тартори и говорители под наем доказаха, че ще хапят до кръв, за да саботират служебната власт. Така че последният скандал с подслушвания пак се оказа тест за жестокия морален разпад на институциите у нас, в който ние, гражданите сме принудени да оцеляваме не само физически, но и психически. И отгоре на всичко, да го финансираме от джоба си. Защото се оказа например, че сме давали 70 милиона годишно на Държавната агенция за технически операции (ДАТО), уж за да подслушва законно престъпници, а всъщност за заплати на стотици анонимни изпълнители на куци нареждания и на явно политически поръчки. Без да знаем при това кои още служби и сенчести структури слухтят и могат по заповед да разбиват биографии, кариери, дори живот. Откак се помня като журналист е все така. То не беше „Филчевгейт“, то не беше „Гном“, то не бяха „Хамстери“, „Гризачи“, „Асистенти“, „Галерия“, „Червеи“, „Двете каки“, куп разработки и сензации с противни имена, спрямо които законът винаги играе ролята на жалко спаружено смокиново листо. То не беше теч на СРС-та, на записи към медии, обърнати на пощенски кутии или още по-лошо - на „бухалки“ за омаскаряване, за рекет, за разчистване на сметки между лобита, кланове, мафии. Ако се сещате, Борисов го бяха слушали в тоалетната му, когато за първи път падна от власт и когато тогавашният градски прокурор Кокинов му напомни, че главният прокурор Цацаров си е негов избор - „Ти си го избра!“. Ама Кокинов изгоря, а Борисов оцеля, както стана преди това с „Ало, Ваньо!“. Двама от героите в записа дадоха фира - първо Мишо Бирата, а после и самият Ваньо Танов. А истината замина на майната си, извинете! Прокуратурата най-вероятно умишлено я проспа. А мръсотията остана и е на път да ни издави всичките - и подслушваните, и подслушвачите – всичките жертви на тая скапана система, аранжирана да произвежда политически брак и да храни олигарси. А манипулаторите зад кулисите да дърпат конците... Е, време е да сложим точка!