Честно казано - „Защото часът удари!“ - малката проповед от еп. 118 на „Честно казано с Люба Кулезич”

По време на летните протести миналата година, след телефонен разговор с Георги Георгиев от „БОЕЦ“, той внезапно ми звънна отново, минути след като вече се бяхме уговорили за участието му в „Честно казано“. Помислих, че нещо е пропуснал да ми каже. Оказа се друго. „Люба, подслушват ни, да знаеш“, съобщи ми Жоро, но с толкова развеселена интонация, сякаш му бяха разказали нов виц. „Е, как разбра баш сега?“, попитах аз. „Ами, точно преди да затворя, чух гласа ти и своя също, като на запис. Беше запис. Не знам грешка ли беше или форма на предупреждение. Но исках да ти кажа, че ни слушат“. Аз изпръхтях от отегчение. „Аман вече, бе, Жоро. Да подслушват! Да не ми е за първи път. И какво ще научат? Това, което си говорим съвсем ачик по телевизора. Че подкрепяме протестите, щото вече не се трае държавата да е тая кочина, да е местопрестъпление, да е организиран мафиотски модел, начело с трима нагли шишковци. Да подслушват! Как по-ясно човек да им каже: „Борисов-Гешев-Пеевски, вървете си“. Айде, Жоро, чао!“ И ето днес САЩ потвърдиха правотата на тези оставки. Потвърдиха за страхотната „корупционна джунгла, мрежа, паяжина, задвижена именно от фигури като Пеевски. И без да се казва името на Гешев там, без да се споменава Борисов. Много ясно се вижда, че тази корупционна идиотия е била поддържана от прокуратурата и на най-високо ниво в държавата. Така че... време е тази работа да приключи, да си ходят, да се махат. Защото е голям срамът, който берем. Да се върна на темата с подслушванията, защото тя тия дни стана така актуална, че се видя истинската роля на гешевата прокуратура във войната срещу служебното правителство и неговият опит да разчисти тая тиня, в която сме потънали. И тогава, дето ви разказвам за Жоро БОЕЦ-а, спрях да се занимавам с поредната втръснала през годините история със слухтене, със записи, с тия ченгеджийски простотии. Нагледала съм се от години на тази кал, утаена в службите. Наследена е от онази Държавна сигурност по съветски модел. Именно тя „разказа играта“ на морала и на човешкото достойнство у нас за десетилетия наред. Защото липсата на лустрация и на катарзис превърнаха слухтенето и шпионирането в гнусен навик на тая фалшива демокрация. Разбира се, не в името на отдавна пробитата ни национална сигурност. Защото САЩ сега, макар и късно, го показаха в лицето на абсолютно корумпирания заместник в Бюрото по контрол на СРС-тата – висока полицейска фигура. Става дума за всякакви форми на компроматен и политически рекет. Гербаджиите осигуриха тотална безнаказаност на тази гадост и я превърнаха в своя запазена марка. А структурите, контролиращи нечистоплътната игра със СРС-тата в свои марионетки. И начинът, по който се подиграха тогава с един от най-големите специалисти по темата Бойко Рашков и го натириха от Бюрото за контрол, за да чучнат там въпросния Илко Желязков, показа, че този мач с почтеността в тази дейност, ключова за борбата с престъпността, отдавна е свирен. Но също показаха, че който се страхува от подслушване, да не се захваща с обществени каузи тук. А ако се захване, да спре да му пука, че го шпионират, както спря да ми пука и на мен в крайна сметка. Особено пък след като и на президента Радев му скроиха незаконен прокурорски цирк със СРС-та. Абсурдът стана толкова смехотворен, че победи страха и протестите го показаха. След разговора с Георги от БОЕЦ бях убедена, че нито един нов скандал със СРС-та вече няма потенциала да разтърси държавата. И ето че само няколко месеца по-късно сюжетът с незаконното подслушване на опозиционни политици и на журналисти е на път да види сметката на гражданския мир в България. И то съвсем умишлено, съвсем провокативно - точно както се задействат активните мероприятя с цел нелегитимен политически натиск над легитимна власт. И ако някой преди месеци ми беше казал, че прокурори и следователи ще нахлуят не в някое бандитско свърталище, а в Националната полиция, щях да му кажа, че вижда бели мишки. Обаче именно това се случи в навечерието на 2-ри юни - Денят на Ботев, на падналите за свободата – изстраданата свобода на Страдаща България. И ето каква зла ирония! Бяха тормозени, обискирани на работните им места полицейските служители, един дори беше арестуван, на които служебният вътрешен министър Бойко Рашков възложи да проверят истинността на твърденията, оповестени от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, че по време на протестите са били подслушвани 32-ма политици и журналисти. Аз казах, че не ми пука, обаче вече започна страшно да ме интересува и ще търся доказателства за това дали Георги Георгиев от БОЕЦ е бил подслушван и че между подслушваните отново съм била аз като журналист. Бившият премиер Борисов само преди дни заяви, че това било „партенка“ за предизвикване на хаос, че нямало грам доказателства. Да де, ама тогава защо ви трябваше да нахлувате там, за да замитате следи. И когато започна служебното правителство да вади корупционни скелети от гардеробите на борисовата власт, нервата здраво го затресе. И той започна да ръси небивалици, ама те вече будят страх за душевното му състояние. Отричането на скандала с подслушванията е именно сред тези бълнувания и пропагандни внушения. Затова засилката на Гешевите подчинени да предотвратят проверката в МВР прилича на опит за замитане на следи. Трябва да скрият това, което се е случвало. Изглежда, че емного по-страшно отколкото оповестеното от Атанасов. И сега е реална хипотезата, че лично Борисов е разпоредил акцията на Гешев и по този начин заверата между двамата лъсна като пендар на месечина. Ама и от САЩ показаха същото. Язък, че толкова дълго се отричаха от взаимната си обич. Атаката срещу проверката в Националната полиция е нещо повече от осветяване на една порочна обвързаност. Тя обаче открито е обявяване на война на служебното правителство. Посегателство е срещу опитите му да започне спешно да разчиства корупционните авгиеви обори. И това означава нещо много страшно - прокуратура, която се изправя срещу възстановяването на законността, отрича самата себе си като блюстител на правовия ред в държавата и показва, че е избрала да бъде от другата страна на барикадата – там, където е престъпността, корупцията и мафията. Изходът е ясен - и днешните протести също го показват. Нарича се „преосноваване“ на тази прокуратура. А първата стъпка е моменталната оставка на Гешев. Защото часът удари! А „Честно казано“ започва...