София 3 °C София 3°C - ясно небе Велико Търново -2 °C Велико Търново -2°C - ясно небе Пловдив -1 °C Пловдив -1°C - мараня Варна 2 °C Варна 2°C - ясно небе Бургас 3 °C Бургас 3°C - предимно облачно

Честно казано - "Да асфалтираш Космоса..." - малката проповед от еп. 122 на „Честно казано с Люба Кулезич”

пропускане

Тези дни ни затресе жестоко чувство за хумор. Ама не е ли странно това? От всякакви министерства, от служби, от агенции, от дирекции извират корупционни червеи. Държавата започна да вони на помийна яма. Фактите за разпад, за крадене, които излизат всеки ден наяве от пресслужбата на служебния кабинет, са толкова съкрушителни, че дори мисирките от обслужващите медии не могат, „гулю-гулю“, да ги заглушат всичко това с крякането си. А народът във Фейсбук се къса от смях и се състезава кой е по-остроумен и най-начетен. Наблюдава се пристъп на космическа любознателност, поне сред онази част от населението, която се кълне, че мрази простотията. Изведнъж стана някак модерно да си спомним, че обиколката на земния екватор е 40 075 км. Сетихме се да изчислим какво разстояние е изминал първият пилотиран космически кораб „Аполо“ 11 до Луната - 384 403 км. От Уикипедия опреснихме знанията си за 62-та милиона километра, които ни делят от Марс. И приносът за този колективен взрив на ментална енергия съвсем не е на стотината интелектуалци, славни писатели и учени глави, номинирани тези дни от БАН за академици, познайте защо. Не, приносът е на Бойко Борисов. Но бившият премиер едва ли подозира за ролята си на „мисловна виагра“, на „мисловен стимулатор“ на нацията. Иначе като нищо щеше да си присвои званието „Будител“ или „Жив Класик“. Само че това звание не носи предизборни дивиденти. За пред лелите от ГЕРБ, жадуващи да се фотографират с Вожда, къде по-изгодно е да се самоувековечиш като „Строител“. При това единствен, ненадминат, неповторим в цялата Вселена. Ето така се роди онзи уникален предизборен репортаж от Бяла Слатина, в който е запечатано за историята откровението на Борисов: „Кой е направил повече? БСП?! Слави Трифонов?! 250 пречиствателни станции, над половин милиард километра магистрала. Само за 10 години.“ Ето така стигнахме до размислите за размерите на Слънчевата система в сравнение с бойковите пътища и до шеги за ролята на Гръмовержеца в асфалтирането и бетонирането на Космоса. Майтап. Но всъщност той е ужасяващ. И ужасът не е просто в налудната хипербола с километрите. Дори не и в безумната фукня с 250-те пречиствателни станции, уж изградени за 10 години, при положение, че градовете в България са 257 общо. Въпрос на статистика е и тази предизборна фантасмагория да бъде опровергана. Слугинските медии обаче си траят. И така се израждат в сеирджии на един все по-видим и съвсем несмешен човешки разпад. Нагонът за власт, който го придружава, и който ни се стоварва върху главите, само задълбочава този кошмар. И го превръща от персонален проблем на авторитарния Борисов в тема на целия ни национален характер, който се оказа склонен заради келепира, да си затваря очите за болестта. Важен е и другият въпрос обаче: дали бившият премиер съзнава смисъла на своите предизборни лакърдии. Все повече изглежда, че не, не съзнава. Но това прилича на диагноза. Как не се намери един нормален човек от обкръжението му, който истински да се загрижи за здравословното му състояние. Да направи поне плах опит да спре това публично самоубийство. Да се обади в крайна сметка на сестра му, която макар и детски лекар, едва ли би отказала консултация. Тя си знае защо. И вместо това Дончевци, Митовци, Биковци, Сачеви - те го гледат премрежено като типични политически евнуси в подножието на Падишах. Аплодират страстно излагациите му. И предизборно се умиляват от невероятните хормонални пориви на залязващи провинциални домакини, втурнали се да се снимат до тялото на Властелина. Само че то, заедно с духа, който го обитава, очевидно боледува. Тази болест може и да не се предава по полов път, въпреки репутацията на политически Казанова, която Борисов така упорито поддържа в женските редици на ГЕРБ. Само че заразява целия обществен организъм по-зле и от коронавирус. До всеобща загуба на сетива за право, за криво, за грозно, за красиво, за разум и за лудост. Но смешно ли е това, питам се. И когато се хилим над изцепките на поредния политически клоун, бил той Борисов, Гешев или някой друг... с лопата да ги ринеш, не ни ли идва наум прословутата фраза на Градоначалника от злокобната комедия на Гогол „Ревизор“? „На кого се смеете?! На себе си се смеете“. Така отсича Гоголевият герой след всички сцени на подлизурство, на страх, на чиновническо раболепие, на прокурорско свинство, на човешко падение пред страховития Ревизор. Само дето Ревизорът се оказва фалшив герой, случаен мошеник, издигнат в смехотворен култ от пасмина еснафи, печалбари и службогонци с болна съвест, както обикновено. И близо 200 години по-късно след крепостническа Русия ние сме горе-долу в подобна ситуация. В епохата на Гугъл, представете си, Гогол е пак актуален. Струва си да се замислим защо този печален парадокс е валиден за европейска България в 21-ви век. Особено в навечерието на избори, в които не друго, а нормалността ни е заложена на карта.

Гледай Честно казано - "Да асфалтираш Космоса..." - малката проповед от еп. 122 на „Честно казано с Люба Кулезич”

21.03.2024 Част 5
21.03.2024 Част 4
21.03.2024 Част 3
21.03.2024 Част 2
21.03.2024 Част 1
14.03.2024 Част 5 - Минчо Спасов - адвокат
14.03.2024 Част 4 - Камен Невенкин - специалист по военна история, писател
14.03.2024 Част 3 - проф. Георги Касчиев - експерт по ядрена енергетика
14.03.2024 Част 2 - Иво Беров - публицист
14.03.2024 Част 1 - Горан Благоев - историк, журналист
07.03.2024 Част 4 - Румен Димитров - директор на „Гробищни паркове“ - София
07.03.2024 Част 3 - Стойко Стоянов - журналист, „Фактор.бг“; Георги Михайлов - историк