Честно казано - “Диверсанти под прожекторите” - малката проповед от еп. 131 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Преди време Валери Найденов беше коментирал остроумно колко погрешно се използва думата „диверсия“ в българския език. Грешката идва от одъртялата, но абсолютно жилава комунистическа пропаганда по адрес на нарочените някога за „врагове на народа“. Тази грешка е пуснала корен още оттогава в днешния парцалив наш Наказателен кодекс, където е синоним на вредителство, на саботаж и на шпионаж. Всъщност, „диверсия“ идва от английската „diversion“, която означава „разсейване“, „отклоняване на вниманието“, „скеч“, „развлечение“. Валери Найденов се забавлява с тези лингвистични контрасти във връзка с хрумването на Слави Трифонов да издигне за кандидат-премиер експерта по шнорхели и по плавници Пламен Николов. Кандидатурата беше освиркана, осмяна и пропадна. Но изигра ролята на скеч, който скара останалите участници в нашето лудо политическо вариете и почти го докара до фалит. Докато те си раздаваха шамари, горкият Пламен се обзаведе с прозвището Сламен, както се полага на един същински „диверсант“. Вниманието на публиката беше успешно отвлечено от същинските проблеми и дефекти на настоящата политическа система, конструирана така, че да произвежда законодателен брак, калинки, корупция и безнаказаност. Все под звуците на изхабената мантра „промяна“. Извън съветите на Валери Найденов как да се оправи тази злокобна диагноза единствено и само с мажоритарни избори, това с „диверсията“ е супер яко наблюдение. Отгоре на всичко непрекъснато то се обновява и възпроизвежда с изтласкването на поредния „диверсант“ под прожекторите. Макар да не присъства зримо в центъра на скеча, Пеевски попадна сред най-едрите централни персонажи в него. Носи се слух, че благодарение на някаква чудодейна руска диета Шиши вече изобщо не бил Шиши, а същинска фиданка. Но въпреки че бил станал около 95 килa, сянката, която името му хвърля върху реалното дередже на мафиотските съвкупления в държавата, става все по-дебела. Зад нея нищо не се вижда. Дали пък олигархията не се престроява за нов живот, скрита зад превръщането на Пеевски в мишена? Имам предвид, че след американските санкции по закона „Магнитски“ и, особено след новата бомба от документите „Пандора“ за укрити офшорки и авоари в швейцарски банки, днес името Пеевски вече гърми отвсякъде. “Пеевски, Пеевски...” Телевизии и сайтове го повтарят като латерни. А допреди година и половина само произнасянето му костваше празни столчета на телевизионни водещи и репресии срещу лудите глави, които се осмеляваха да правят журналистически разследвания или да пускат сигнали до прокуратурата за шеметното забогатяване на „дебелото момче“. Бъдещият тогава главен прокурор Гешев сравняваше чинно отсъствието на името „Пеевски“ от мегаделото за фалираната КТБ с отсъствието на Путин и Обама също така. Прокурорката Боряна Бецова отхвърляше всякакви искания за проверка на бизнес фокусите му. А Цацаров го пазеше от нападки като орлица. Разследващият сайт „Бивол“ публикува документи и факти за офшорните подвизи на Пеевски още преди 5 години. Те сега се потвърждават и от „Пандора Пейпърс“. Но бившият шеф на КОНПИ Пламен Георгиев каза тогава, че след 14 проверки младият магнат е чист като сълза или има добри счетоводители. Едва след летните протести от миналата година, които яростно скандираха за задкулисната спойка на Пеевски с Борисов под закрилата на Гешев, започна привидното чистене на министри, уличени като подставени лица на тогавашния депутат от ДПС. Обаче обратът след санкциите по „Магнитски“ и особено сега, след разкритията от Документите „Пандора“ е направо поразителен. Лайтмотивът „Пеевски“ се превръща в шумна звукова завеса, която отклонява вниманието от истинските мащаби на задкулисието. То излъчи успелия млад мъж за своя емблема, която жигоса със знака на корупцията управлението на ГЕРБ за години. Но днес го превръща в бушон и го дава на кучетата за радост на публиката, увлечена в тази нова и тъй ярка „диверсия“. КПКОНПИ - вече начело с Цацаров, ВКП - начело с Гешев и предишната тяхна бухалка НАП, по магически начин се превъплъщават в кордебалет от белоснежни лебеди и в ритъм подхващат нови проверки и разследвания. На този приказен фон изгрява кандидатът на ГЕРБ за президент проф. Анастас Герджиков. Той като истински вълшебник обещава мир, единение, нов национален идеал въз основа на пълната забрава за ограбени милиарди, за чекмеджета с пачки и кюлчета, за корупционен разврат и за морален разпад в национални мащаби. Този предизборен мираж нямаше да е възможен без „диверсант“ от калибъра на Пеевски. Поредният, нарочен за изпълнител на ролята на необходимия грешник, след когото шоуто се кани да продължи с нови, още по-очарователни „диверсанти“, може би. Има само един начин да разпознаете истинския носител на промяната. Той не става за шоу. Той не се плаши от скечове с кървави агнешки главички и от други мутренски номера. Но разполага с капацитета и волята да премонтира системата така, че Пеевски зедно с неговите ментори и режисьори по „диверсии“ да бъдат изправени на подсъдимата скамейка. Няма нужда да ви казвам името му. Знаете го.