Честно казано - „Ефектът на отровителството” - малката проповед от еп. 135 на „Честно казано с Люба Кулезич”
"Прости", "подли", "полукриминали", "маргинали", "тулупи", "мисирки", "тиня", "развилняла се алкохолизирана тълпа", "лош матрял", "лумпени", "бандити", "разглезени терористи", "изроди", "злобни и прости гадове", "маймуни", "анархо-комунисти", "стадо", "глутница", "главорези", "сатрапи", "четници", "недоразумения", "некадърници", "келеш", „неграмотник“... Читател на „Фрогнюз“ е публикувал в сайта тази смразяваща колекция от политически ругатни. Тя е достойна за книгата на рекордите „Гинес“. Но от „Гинес“ още не подозират какъв безумен рекорд разцъфтява съвсем официално в България - страната, която претендира да поведе Западните Балкани към светли европейски бъднини. Да вземат от „Гинес“ да се освестят! Да наемат преводачи и да направят достояние на световната културна общественост този злокобен политически хип-хоп. Защото негов автор не е някой застрелян рапър със селяшки акцент, който драпа да стане известен. Изпълнителят на зловещия речетатив е самият експремиер... щях да кажа „секспремиер“ Бойко Борисов. Той пак драпа за властта след 12-годишно разпасване на превожданата от него партия ГЕРБ в управлението на държавата. Или на останките от държава след излапването на най-тлъстите парчета обществен ресурс от шуробаджанашката глутница, отгледана от ГЕРБ и съдружниците им, и официално, и задкулисно през годините. Сега, след преяждането, ставаме свидетели на повръщането. То е под формата на безобразна вербална помия, на агресия срещу всеки, осмелил се да възроптае срещу тираничното разпореждане с властта и със законността. Но и цялото ни общество е жертва на това ескалиращо преди изборите пропагандно отровителство. За него продължават да са абонирани сайтове, вестници, телевизии, макар Борисов формално да не е на власт. Те разпространяват словоблудствата му под измамното мото „всички гледни точки“. Така псувнята от политическа се превръща във всекидневна норма на общуване между нас. Грубостта се изражда в навик, в привичка. Безумието става рефлекс. Подивяването вече поразява не само обикновените човешки връзки. То разбива и опитите на наследената от ГЕРБ държава да възстанови правилата, реда, съсипаното чувство за човечност, за справедливост. Първото и особено второто служебно правителство, назначени от президента Радев, попаднаха в епицентъра на адската политическа омраза, раздухвана лично и безнаказано от Борисов. Ехото от нея се оказа разрушително на фона на поне три кризи: в здравеопазването заради клопката КОВИД 19, в енергетиката заради циментираните в сектора фигуранти на ГЕРБ, във финансите заради разхитените милиарди от хазната за „свои хора“ и за фирмите им. Това е завещанието от дългогодишното разпищолване на Борисов на власт в комбина с лобито му от олигарси и от бизнесмени с пречупени гръбнаци. Но горчивата чаша трябваше да изпият някои от най-храбрите служебни министри на Радев в опита им да избегнат заложените мини, но под принудата да налагат непопулярни мерки. Ръцете им бяха връзвани, волята им сломявана ежедневно от организирани протести на ресторантьори, на пътищари, на менте патриотари-провокатори, насъсквани от политическата ненавист на Борисов към най-отявления му конкурент в лицето на президента Радев. Нито държавният глава, нито министрите му обаче са супермени. Нито са ангели. Затова и допускат грешки. Но все пак под тътена на най-злостната пропаганда, вилняла някога в България, се опитват някак да се справят с демоните на недоверието, на фалшивите новини, на антиваксърския погром върху здравия разум в разгра на смъртоносната поредна КОВИД вълна. В отговор от устата на бившия премиер вчера се изля нов кафяв залп от обиди: „измамници“, „чакали“, „българоубиец“. Медиите преглъщат тази мерзост с примирението на малолетни, изнасилвани от бащите си. Но това страшно насилие е върху цялото население, с по-трагични последици за морала и за достойнството му от подвизите на Борисов с прословутата му джипка преди да сдаде властта. Тя беше някакъв символен образ на агресията му, на арогантността. Но днес агресията е „мотамо“, както казват французите. Дума по дума, едно към едно. Ефектът от нея е масова психоза, обществено пощуряване, някакъв колективен порив за самоубийство. А резултатът е повече от видим. Първи сме в света по смъртност. Измираме. Според статистиката, измираме от КОВИД сред главно неваксинираните българи. Но повярвайте ми, според стандартите на прокудената ни духовност, измираме от отчаяние, от неверие, от несъпротива срещу злото. Тъгувам и ме е срам, че масово търпим да ни обижда един индивид, разложил се от ненаситността на личната си власт. И се съгласяваме с канибалския присмех над здравния министър Кацаров. Той вместо да се увълчи от крясъците да бъде обезглавен, се хвана ръка за ръка с хората от екипа си. Направи го пред камерите като символичен жест, за да покаже, че българите сме били силни, когато сме се изправяли заедно срещу бедата. В отговор чу фалцета на политическата злоба, чието единствено преимущество е, че може да убива. Буквално. И го доказва на практика. С близо 200 мъртви на ден.