Честно казано - „Грозният фалцет на глашатаите“ - малката проповед от еп. 138 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Разказва се следната история за Желязната лейди Маргарет Тачър. Не знам дали е вярна, но звучи убедително. За опресняване на паметта напомням, че Тачър беше лидер на Консервативната партия и един от най-успешните министър-председатели на Великобритания в продължение на малко повече от 11 години, почти колкото наш Бойко, но разликата е от небето до земята. Със сигурност жената с такъв непоколебим прякор, която респектира Михаил Горбачов и подкрепи „перестройката“ в Москва, нямаше да търпи номерата на Бойко като недотам далновидната към мъжки прелести от Банкя германска канцлерка Ангела Меркел. Но това между другото... Та историята за младата Тачър гласи, че когато започнала да напредва в политическата си кариера, хора от близкото й обкръжение я посъветвали да тръгне на логопед и да свали нивото на гласа си с поне една октава. Тя говорела пискливо, фалцетът й бил режещ и това дразнело хората. И вместо да се нацупи, Тачър послушала съвета. След сериозна работа със специалист гласът й станал много по-мек и приемлив за публиката - тя вече чувала не него, а посланията й. И макар да запазил острите си нотки, когато това било нужно при спорове в парламента, в решаването на които Тачър била майстор. Сетих се за тази история вчера, в деня, в който на магистрала „Струма“ 46 души заедно с 12 дечица изгоряха като кибритени клечки в македонския автобус. И насред този нечуван и невиждан в Европа ужас видната гербаджийка Десислава Атанасова извади най-пискливите висоти от триона на своя глас и нацепи с него останките от здрав разум и в партията ГЕРБ, и въобще в държавата. А партията ГЕРБ за трети път изгуби избори тази година и изпадна от властта. Но да беше само истеричният фалцет на русенската валкюрия, човек можеше да мине с един, два нервни тика. Обаче комбинацията от политическа злоба и отмъстителност бе напълно непоносима. Настървеният фалцет на Атанасова само подсили усещането, че Борисовите съдружници окончателно губят човешки облик в своето озлобление след изборното си пропадане. Пощуряват от омраза и буквално си играят със смъртта в изкопчване на дивиденти от човешки трагедии. Наистина, получи се фатално съвпадение на автобусния кошмар с гибелния пожар в старческия дом на с. Рояк плюс поредната страшна „жътва“ от неваксинирани жертви на КОВИД. Но да обвиняваш президента Радев и да искаш оставките на служебните му министри заради клеясали и прозяпани проблеми в държава, герберясваща от послушковци и от калинки цели 12 години - това е глупост. Глупост, избиваща в лудост. А пък тази отвратителна комбинация на свой ред избива в невъздържани фалцети и кресливи опорки. И най-гениалният логопед не би помогнал да стихнат тези злокобни децибели. Затова и примерът с Маргарет Тачър изглежда като от някаква друга планета, планета на разума и на целесъобразността. Политическите и медийните телескопи в България просто не са в състояние да я доближат до територията дори оптически. Тук сякаш властва някаква тъмна, непонятна материя. Тя поглъща смисъла и се подиграва с елементарната логика. Нищо в публичната действителност не показва, че ГЕРБ се сгромолясаха на изборите, въпреки твърдото си ядро от послушковци и от подведени хора. Избраникът на Борисов за президент пък, Герджиков, загуби от Радев драстично, въпреки лустрото си на ректор на ректорите и академично светило. За трите големи телевизии обаче обратът във властта е бил сякаш кратък неделен сън, а от понеделник миналото напира отново по екраните им с пълна пара и настървено се надвиква с реалността. Тома Биков, Даниел Митов, Деница Сачева, Дилов-син, присъдружните им анализатори и всичколози, чуващи гласове от отвъдното, всички познати до скомина глашатаи и партизани на бившия премиер просто се конкурират с невротичното сопрано на съпартийката си Десислава Атанасова. И резултатът е какво? Пронизителна какофония от вече тотално изчерпана пропаганда. Тя прави истеричен опит да заглуши гласовете на промяната, търсещи вариант да хармонизират различията си публично. За да сглобят работещо правителство върху печалното наследство на корупцията, официализирана през 12-те години на ГЕРБ. И самият факт, че абонаментът на големите телевизии, на два-три сайта и вестника в услуга на Борисов продължава, показва размерите на заболяването, поразило моралната тъкан на нацията и на държавата. И затова чуете ли оглушителни фалцети, които вият, че бившият диктатор не е диктатор, а най-печен демократ, че грабежът на обществени средства не е грабеж, а е с цел един повсеместен ремонт, а промяната не е промяна, а подмяна – моля ви, запушвайте си ушите. За да чувате поне собствените си мисли от собствените си глави. И тогава, повярвайте ми, и сърцата ви няма да ви излъжат.