Честно казано - „Засега продължава... мафията“ - малката проповед от еп. 141 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Наскоро гледахме вкъщи един не твърде бюджетен, но много хъслийски екшън, в центъра на който беше хитър банков обир на сума от 30 милона долара. За тези пусти 30 милиона се разигра такава кървава и коварна битка, че в един момент екранът стана мазало. Групата от съучастници се разпадна, героите се изпопредадоха и изпозатреляха взаимно по най-зверския начин. И накрая проклетите 30 милиона се оказаха в ръцете на една невзрачна женица, която видя сметката на цялата компания от печени обирджии. Дето се казва, екранизация на тема „да минеш през трупове, за да се докопаш до 30 милиона”. Долара. Значи около 52 милиона лева. Във филма те се оказаха цел, достойна да се сбиеш, да измамиш ближния си и да се гътнеш, надупчен от смъртоносен куршум. Същият този ден гръмна новината, че само за един лот от магистрала „Хемус“ предварително били изплатени на близки до Борисов фирми 84 милиона лева. Без да е построен и милиметър магистрала. От тях пък 63 милиона, пак лева, били преведени от държавата на кухи фирми, създадени за по 2 лева от малоимотни или криминално проявени лумпени. И още същият ден 53 милиона, пак лева, били изтеглени от банка, близка до тогавашния премиер Борисов и изнесени в чували, в сакове и в неизвестна посока. Това разкритие, граничещо с фентъзи, направи служебният тогава вътрешен министър Бойко Рашков. Коментатори го оприличиха на „луд с картечница“, съвсем в стила на киномитовете за самотния екшън герой, който влиза във война с мафията. Само че корупционната схема, която Рашков освети, се е разигравала с години у нас съвсем реално. Мирно, тихо, без престрелки и без кървища пачките са заминавали към черни каси, към партийни донове и към чекмеджетата Му. Това какво е, ако не обир като за световно? При това за повече милиони, пред които и най-бруталният американски екшън бледнее. Всъщност, българският замисъл е по-жесток. Защото в него няма грам художествена измислица. Отгоре на всичко е опакован в законност под формата на тайнствена процедура, наречена на английски „in housе“, също като заглавие на филм. Само дето филмът е истински, а неговите режисьори са се загнездили в самото сърце на държавата. Грабят я по-изобретателно и по-безмилостно от някаква си банка някъде в Манхатън. При това напълно безнаказано, защото прокуратура, служби, съд също, май са в играта срещу дял от плячката. И няма гоненици, престрелки, зрелище, освен умилителни репортажи по телевизиите, в които баш главатарите на грабежа режат лентички, откриват недостроени магистрали. И хвърлят прах в очите на население, докарано до пълно оглупяване без да съзнава, че е колективна жертва на шепа измамници под чадъра на властта. Малко по-късно с обвинение за пране на пари беше арестуван съдията по футзал Борислав Колев, който бил присъствал на тегленето на милионите в чанти. Но според МВР не е бил основен играч, а само посредник към истинските ползватели на схемата, покровителствана „отгоре“. И тук идиотският сюжет с отмъкнати в сакове милиони можеше да влезе в руслото на едно нормално разследване, което да освети пътя на парите до корупционните чекмеджета. Както приляга на държава, тръгнала уж по пътя на промяната след серия трудни избори в името на преутвърденото върховенство на закона. Но не би! Между прокурори и разследващи полицаи се разиграха чудни сцени, които не биха хрумнали и на най-изкушения от криминалета кинаджия. В момент, в който призивът „Гешев вън“ зазвуча в новия парламент, подчинените на главния прокурор открито саботираха възможността обвиняемият да проговори, като се превърне в защитен свидетел срещу авторите на грабителската схема. На прицела на прокурорите обаче се оказаха не те, а антимафиотите. Свидетелят от защитен се превърна в застрашен. Е, нищо чудно да го сполети „внезапно самоубийство“, шефът на ГДБОП Калин Стоянов да бъде арестуван, а младият премиер Кирил Петков да го последва, нарочен за документна измама заради мантрата с двойното му гражданство. И целият този абсурд се разиграва по всички телевизионни канали като някакво страшно риалити, в което октоподът излиза на светло без страх и без цензура. Открито се гаври с държавата, със закона и с неговите все още малко истински бранители. Едно от пипалата му дори е на първия ред в Парламента и видимо се забавлява. На този отчайващ фон мотото на новата власт „Продължаваме промяната“ звучи мечтателно, дори наивно. Засега продължава мафията, а промяната тепърва предстои, ако носителите й устоят на капаните, на подлостта и на измамния блясък на властта.