Честно казано - „Жесток въпрос към Кирил и Асен“ - малката проповед от еп. 148 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Гешев ще проверява Цацаров. Цацаров ще проверява Гешев. Единият е бил началник на другия. Сега другият ще му е шеф. Единият издигна другия на своя пост, а другият сега ще покрива зулумите му, когато беше на неговото място. Гешев привиква в кабинета си на главен прокурор новия млад министър-председател. Уж за снемане на антикорупционна информация. Обаче дори и баба я знае тази информация от нашумели медийни публикации. Но всъщност го привиква, за да го унизи, да го сплаши или да изтъргува срещу обещания за недосегаемост оставката си, която става все по-неизбежна. Цацаров вече предвидливо е изпързалял парламента с хвърлянето на своята оставка като антикорупционен шеф. За да се върне в прокуратурата без да бъде закачан за минали грехове или за сделки под диктовка. Но на свой ред той също привиква в кабинета си на разпит новия правосъден министър Надежда Йорданова. Тя, слава Богу, не му се връзва и отказва. Обаче цялата тази съгласуваност и взаимност между Цацаров и Гешев навява някак неудобни асоциации. Все едно двама разголени, добре охранени мъже един другиму си търкат гърба с кесе в турска баня. Сценката наистина подхожда за хамам. Защото от ъгъла наднича като надзирател или като режисьор онзи депутат от ДеПеСе с красноречив прякор. Този прякор стана нарицателен за цял един корупционен модел на прекупуване на политическа, медийна и прокурорска власт срещу гарантирана безнаказаност за корупционни трикове с подставени лица, с компромати и със скришни офшорки. Сега въпросният депутат необезпокояван съзерцава от първия ред в парламента суматохата на сцената. Но сравненията с вакханалиите в турска баня все пак си остават. Защото в тях има и етнически залог, с който ДеПеСе знае как да заиграва. И целият този фарс се разиграва по всички медийни канали, които са все още охотно отворени за бившата власт и за нейния дежурен антураж от бивши агенти и поръчкови кресльовци. Очевидно е, че е в ход широкомащабен сценарий не просто за заглушаване на „Продължаваме промяната“, а за омаскаряването й, за раздухването на нейните неизбежни, дори наивни грешки до гротеска, при това с елементи на порнография и на кръвосмешение. България може и да е и най-бедната страна в Европейския съюз, според стандартите за справедливо разпределение на блага, на социални услуги и на защита на права. Но все още е „дойна крава“ за двайсетина мутри, както ги беше изчислил и премиерът Кирил Петков. Но със своята прямотата на политически малчуган той се оказа уязвим за атаки със застоелия дъх на ченгеджийница и на руски газ. Както и заради прозападната си бизнесориентация в тресавището на балканските интриги, които оповестиха, че „Асен Василев е международен аферист“. Обвиняват ги двамата, че са усмихнати, че са възпитани, вместо махленски разпасани като предшественика си Борисов, който пък е все по-нахъсан за реванш и за мъст напоследък. Защото партийната конфигурация на кабинета на обещаната промяна прилича на тънко шарено одеяло, набързо стъкмено от стари и нови кръпки. То не пази от студ и от теченията, нахлуващи през корупционните пробойни, завещани от ГЕРБ по абсолютно всички управленски етажи. Пита се в задачата: годно ли е общественото мнение да отсее зърното от плявата в тази луда ситуация? Да различи заварените си нещастия от новите си проблеми с цените на тока, на хляба и на здравето? При това в държава, очертаваща се като прифронтова държава, заради евентуален военен конфликт, подпален от Русия заради пронатовските въжделения на Украйна. Пейзажът е стряскащ. Налага прочит през ценности, през морал, през националното достойнство. Не съм сигурна обаче, че остатъчната българска популация на територията, наречена България, ги е съхранила през идиотщините на Прехода. Дали вече масово не възприема себе си като изгладняла публика на гладиаторски битки между еднакво зли разбойници. И така, от мандат на мандат, от двойна към тройна или четворна коалиция, от скандал на скандал... Значи на българското знаме отдавна би трябвало да пише: „Всички са маскари!“, вместо „Свобода или смърт“. Кошмар! Но ако се е сбъднал, то всеки опит за промяна тук е обречен или на подмяна, или на трагична саможертва. Въпрос към Кирил и Асен: готови ли сте за този страшен избор без да очаквате „Благодаря“?