Честно казано - „Избор е един: светлата или тъмната страна“ - малката проповед от еп. 151 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Корнелия Нинова се обадила посреднощ на премиера Кирил Петков с ултиматум. „Или оттегляте Тодор Тагарев за министър на отбраната, или правителството пада“. Явно Кирил се е вцепенил от страх за крехкото здраве на своя четирипартиен кабинет, трагично зависим от участието на БСП в него. И Тагарев беше оттеглен моментално. Бил евроатлантически ястреб. Тази решителна птица не вирее в кокошкарник, разкудкудякан от паника под трясъка на руските бомби на 300 километра от черноморския ни бряг. В кокошкарника кокошките воюват не с кръвожадната лисица, дебнеща отвън, а помежду си, за подхвърлена храна. Така изглежда българската политика днес, с гладни кокошки като г-жа Нинова, които заплашват и крякат, и пърхат с орязаните си крила в обречен опит да заглушат грохота на путиновата война срещу Украйна, цивилизацията и света. Но не им се получава. Забравят, че шантажът носи временни предимства. Помни ли Нинова какво се случи през юни 2013-та след закана като нейната? „Борисов 1“ беше свален и заменен с марионетката „Орешарски“. Тогава Станишев строи червената си парламентарна група със същата заплаха: „Или Пеевски става шеф на ДАНС, или правителството пада“. Нинова гласува „За“ барабар с останалите без един. Срещу Пеевски обаче избухнаха протести, Орешарски падна месеци по-късно, Сергей се скри в Брюксел. БСП си лепна огромно леке. То няма изтриване и сега с Нинова начело, с уж опозиционното й кудкудякане срещу ГЕРБ и срещу олигарсите докато Пеевски се кипри на първия ред в парламента недосегаем. Но пък рекетът и двойната игра минават в рамките на измъчената четворна коалиция начело с Продължаваме промяната. Нинова е ключов икономически министър в правителство с евроатлантически ангажименти, потвърдени много ясно на фона на путиновата агресия в Украйна. Същевременно тя укрепва позициите си на вожд в разгромените след изборите редици на червените. За останките от тях пък никога не е угасвала кремълската пътеводна петолъчка. По стогодишния си и кусур обичай те величаят своята обсебеност от нея и ни я натрапват като „национален интерес“. А сега ни го пробутват като призив за снишаване, в очакване на някакъв келепир от българската ненамеса в мракобесната война, начената от Путин, срещу цивилизацията и срещу света. Само че войната отдавна е тук. И макар да се води с безкръвни хибридни оръжия, тя не спира да поразява имунната система на България. Превръща нацията в морален и духовен инвалид, тласкан от почитателте на копейката да преклони пресметливо глава заради парчето хляб вместо да приеме като неизбежни жертвите, които днес изисква свободата. Тя е поставена на карта, с пръста на пощурелия Путин върху ядрения спусък. Това е изнудване в глобален мащаб за постигане на маниакални цели за прекрояване на световния ред. Но историческият шантаж над България не е спирал от руско-турската война насам. И се е превърнал в раково образувание, поразило политическия гръбнак на държавата ни и преди, и след комунизма, та чак до днес с израждането на демокрацията ни в диагноза. Наречете тази диагноза „сталинизъм“, „путинофилия“, все едно. Заразна е. Заподозряна е, че се разпространява по полов път, но всъщност е резултат от всепроникваща пропаганда, довела до мозъчни увреждания на част от населението. И до раждането на хамелеонска политическа каста с пъпна връв, хвърлена в Кремъл и зависима от финансовите упойки на Москва. Затова пък путинските номера с рекета и с извиването на ръце работят, затривайки границата между ляво и дясно, добро и зло, подлост и чест. И не са само Нинова и Станишев вляво. Борисов се оказа цар на въртеливите номера вдясно. Отгледа си партийна секта от оцветени в синьо използвачи да ни изнудват сега в името на светлата евроатлантическа правда да забравим за пленената държава, за озлочестената Темида, за услужливостта към Путин, за мафията, корупцията, за Гешев и за Цацаров. Готови са дори Паметника на Съветската армия да местят с голи ръце, макар че ГЕРБ не си мръдна пръста за това докато преяждаше с власт 12 години. Предлагат сами да издърпат черджето изпод двуличната Нинова в кабинета на Промяната и разбира се, да се разположат по министерските кресла. Колко „патриотично“... Това е пак шантаж. Жалко е, че и ген. Стефан Янев, който се определи като българофил, цака със същата карта. Себично обвърза оставката си като министър на отбраната със заплаха за националния интерес. Но и дума не обели дали с този патетичен израз не поощрява българското геополитическо измекярство в услуга на Москва, когато изборът вече е само един: между светлата и тъмната страна. И този избор е чистилище, а не перална за мръсни съвести. Той започва от първо лице, единствено число, и шантажът не минава.