Честно казано - „Избори за касиране“ - малката проповед от еп. 176 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Само ден след изборите лъсна като гол задник в бостан срамният факт, че 70 милиона, похарчени за провеждането им, са отишли за тоя, дето клати гората. По-точно изклатени сме всички ние, наречени за удобство на социолозите електорат. Някаква безлична маса от тъпаци, подмамени към урните от лъжеводачи, подобно на стадо, готово вкупом да скочи в пропастта. Е, добре, скочихме за пореден път в безпътицата. За да могат чобаните с гегите да си приписват някакви жалки проценти победа и пак да си разпределят лапачката в тъмни пазарлъци за наша сметка. Този път с фалшив евроатлантически етикет. Оказа се обаче, че сме били нахендрени в една мазна и хлъзгава изборна измама. И това стана ясно буквално 24 часа след обявяването на резултатите. Били сме пратени за зелен изборджийски хайвер, ето как: От ЦИК най-сериозно ни обясниха, че имащите право на глас у нас в момента са малко над 6 милиона и 602 хиляди български граждани над 18 години. Тази внушителна цифра, ура! Може и да е зарадвала наивниците, че новината за измирането и за топенето на нацията е силно преувеличена. Но не би. Като гръм от ясно небе дойде решението на Националния статистически институт да публикува данните от последното преброяване на населението през октомври миналата година, и при това само ден след края на изборите. Защо оповестяването стана именно сега, а не месеци по-рано, след като информацията е била вече готова и обработена? Това е въпрос за истинско разследване, а не за оправдания с ковид епидемията и други словоблудства, каквито чухме. Кой е наредил на шефовете на статистиката да си траят, докато изборите се проведат по остарелите данни от преброяването отпреди цели 11 години? Да не забравяме, че НСИ е на подчинение на Министерския съвет. А той в качеството си на служебен кабинет по закон трябва да осигури честното и прозрачно провеждане на вота за парламент. Това му е работата, не кадрови чистки. Но гълъбарникът, въдворен на „Дондуков“1 от президента Радев, е направил точно обратното, май. Развързал е ръцете на ЦИК да съставя избирателните списъци по вече неактуалните данни от по-миналото преброяване през далечната 2011-а година. И това прилича на саботаж. А замитането на скандала под килима от мрънкащите медии навява мрачни мисли. Защото информацията, оповестена следизборно от статистиката, се оказа катастрофална. Реално общият брой на българските граждани от пеленачетата до столетниците е 6 милиона 519 хиляди. Ако от това число извадим малко над 1 милион деца и непълнолетни, излиза, че в избирателните списъци трябва да фигурират близо 1 милион и 400 хиляди по-малко граждани в сравнение с обявените от ЦИК, където хората над 18 години с право на глас са много повече от цялото българско население в момента. От което пък се получава вижте какво - че отчетените от НСИ като умрели за последните 11 години 844 хиляди българи също са гласували на 2-ри октомври. Което си е направо филм на ужасите и идеален повод за фалшификации. От ЦИК се оправдаха, гледайки в обувките си, че са ползвали данните от преброяването през 2011 г. Обаче и това се оказа невярно. Излезе, че са завишили бройката на имащите право на глас с още 242 219 човека дори в сравнение с овехтелите вече данни от преброяването през прочутата 2011-а година. Е, скоро мисля, че ще им се наложи да отговарят за причините за това пред съда. Както и защо не са настояли да получат същинските данни от последното преброяване преди една година. Това е повече от неприлична тайна. Защото издава или безхаберие, или съучастие в задкулисен комплот за изкривяване на резултатите от вота. Дали в случая поръчителите и победителите от изборите са заедно в тази завера, историята засега мълчи. Изводът обаче е еднозначен: изборите на 2-ри октомври са проведени на базата на неистински данни! Следователно, те са опорочени. И трябва да бъдат атакувани пред съда. Защото, първо променят избирателната активност. Тя не е прословутите 39,8 %, както бе отчетено с отчаяние „какви сме тъпаци пасивни“, а е близо 50 %. Т.е. не е рекордно ниска, както ни бе внушавано, че ще бъде така далеч преди изборния ден. И тази предварително демобилизираща мантра течеше едновременно с мощните социологически залпове по избирателните нагласи в полза на ГЕРБ, на ДПС и силно надценявания до последно Копейкин за тотално объркване и отвращение. Втората фалшификация е още по-отвратителна. Тя подменя картината на мандатността, колкото и сложно да звучи това в момента, т.е. изкривява се персоналният състав на парламента. Например, в обезлюдяващите се области с компактно турско население ДПС сега получава повече депутати благодарение на сбърканите избирателин списъци, отколкото реално заслужава. И с ГЕРБ е така по опустяващите откъм хора места. А София, която е набъбнала без ЦИК да забележи до 1 милион 383 хиляди 435 души с постоянна адресна регистрация, губи близо 10 мандата заради врътките със същите тези избирателни списъци. Не мога повече да обяснявам. Аритметиката е сложна, но картинката е страшна. На този фон пазарлъците за правителство на евроатлантическите ценности в коалиция с лъжата и двуличието са просто зловещи. И така: тези избори плачат за касиране, както мафията вече наистина е за изриване. Време е, защото България вече няма време.