Честно казано - „Прави любов, не зяпай в телевизора!“ - малката проповед от еп. 179 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Все повече хора ми казват, че не гледат телевизия. Почти всеки втори, когото срещна по пътя си или по работа, ми го повтаря с настървение. Пропускали новините. Те приличали на криминални сводки, на регистър на автомобилните катастрофи. Ама резултатът - нула. Само дето наркопитеците стават все повече, повече от пияндетата зад волана. Обаче никой не ги гони наркобосовете. Явно, че държавата ги пази, а цяла върволица от министри, служебни или редовни, се правят на недоскив. „Защо да им зяпам новините тогава“, казва ми един млад ай ти специалист, който се е писал доброволец в център за украински бежанци. На това си поприще той произвежда далеч по-смислени новини, но на така наречените „мейнстрийм медии“ изобщо не им дреме. „То пък един мейн стрийм, да ти умре коня“, споделя ми една разкошна устата мацка, която бачка в рекламна агенция. „Фуклявят се с рейтинги, обаче рейтингите им ги мери пийпълметрия, зависима от хора, на свой ред зависими от симпатягата Пеевски, който уж беше санкциониран, но си е на първа линия в Парламента. И на никой не му пука, а радетелите на голямата промяна и баш демократите се въртят като на панаирджийска въртележка по трите национални телевизии, щото уж нали били много гледаеми. Но само си изхабяват физиономиите и отгоре на всичко гербаджиите и копейките ги надвикват повсеместно уж в името на всички гледни точки. А всъщност, за да се окажат всички заедно в кюпа на една ужасна и отвратителна досада.“ „Също като в Парламента, продължава една друга дама, която не си поплюва, но пък е с магистратура по медии и комуникации от лондонски колеж. „От избори на избори, Люба, все по-тъпо става. Мислят си, че като произвеждат караници и скандали и ги дават по телевизора, ще накарат зрителите да ги зяпат, като в онова дърто шоу „Биг Брадър“. То че Биг Брадърът отнякъде продължава да дърпа конците, става все по-ясно. Щото много са милиционерски номерата, дето си ги въртят в Народното събрание. Обаче на публиката й се драйфа вече от омерзение. Щото партийните опорки личат очеизвадно въпреки всичките евро-атлантически лиготии, взети на въоръжение за заблуда на аудиторията. Ако е останала такава, която да се връзва на проскубани политически ястреби като експрезидента Плевнелиев и царския външнополитически ординарец Соломон Паси. Борисов, моля ти се, ги назначил за контактьори, да преговарят за евроатлантическо мнозинство от негово име, за да не става дума за „корупция“. Но думата „контактьор“ разсмива моята събеседничка. Според нея така в жълтата преса се наричат медиумите, които общуват със света на мъртвите. Обаче ролята за връзка с отвъдното на българската политика се оказва не по силите на двамата по-скоро комедийни персонажи. Така спиритческият сеанс за връзка с кръга „Монтерей“, който произведе мутрите в капиталисти и държавници, пропада. Надвикан е от Копейкин и от страстния му порив към кремълските телеса на руския посланик Митрофанова. Но сигурно и самата Митрофанова не се връзва вече на фалцетните му крясъци вътре и вън от кулоарите на Парламента. Толкоз преиграни са тези крясъци. Затова пък все по-отчетливо се вижда как си се групират отново старите играчи от ченгеджийницата, която съчини целия ни смахнат преход барабар с БСП, ДПС, ГЕРБ и всякакви производни: янета, воленовци, барековци - вече с отпаднала необходимост, сега пък копейкиновци и генерали, заченати в московски епруветки. И по какво ще ги познаете? По любовта към хартиените бюлетини, по обичта към Иван Гешев и към бюджетния излишък ще ги познаете. А също и по усукването около ботушите на Путин, както и по хоровите им нападки към ПП и ДБ. Въпросът е обаче, че зрелището е дежа вю и не си струва“, подсмихва се госпожата с английската диплома. А другото момиче, без да се изчерви ми съобщава, че използва работещия телевизор с изключен звук за нощна лампа, когато прави любов с гаджето си. Редовно изслушам подобни излияния, но повярвайте, вместо да ме отчайват – нали и аз работя в медия, макар и „кабеларка“ - оправят ми настроението. Щом толкова много хора се отказват от казионните, пропагандни, фалшиви зрелища по официозните медии, значи са готови да разпознаят и автентичните политически алтернативи. Следователно (мисля си), не е далеч часът, когато отново те ще залеят площадите, за да сложат най-сетне край на партиите, превърнати в частна собственост на знайни и незнайни олигарси и на съдебна система за лична дебелашка употреба.