Честно казано - „Зад гърба на малкия Сашко“ - малката проповед от еп. 182 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Не ви ли се струва, че като по команда медиите силно пресолиха супата с изчезването на малкия сладък аутист Сашко от Перник. Трагедията действително е голяма, особено за бащата на детето, който въпреки собствените си увреждания, го отглежда сам. Със сигурност и за дядото е зле, и за цялата рода на момчето е така. Но защо и кому беше нужно сюжетът да се превърне в типична пернишка трагедия извън факта, че наистина се разиграва в Перник. Не стига това, че новините по каналите с претенцията да са официози, вече просто не стават за гледане, защото са подбрани и лансирани като всекидневни филми на ужасите. Те все по-натрапливо заприличват на криминално-катастрофични сводки, в паузите между които Бойко Борисов се явява във всичките си агрегатни състояния и пророкува ужасии за България, ако ГЕРБ и лично той не са на власт. Или пък главният прокурор Иван Гешев, със или без каскет се изживява като генералисимус в битки, които вонят на политика и са му лично удобни за самореклама и евтин пиар. Но със сърцераздирателната история за издирването на клетия Сашко всичката риба в мътния медиен аквариум беше избита. Вече шести ден тя не слиза от челата на новинарските емисии и сайтове. А това не е било при нито един друг случай с изчезнало дете, а те от години хич не са малко. И аз съм се занимавала с такива сюжети... Но сега криминолози, психиатри, психолози, даскали, съседи, минувачи се упражняват по темата в праймтайма. Фигурата на отсъсътващата майка, която ще бъде привикана на разпит най-сетне, добавя допълнителна доза сълзливост към и без това печалната история. Полицейски и доброволчески отряди се състезават да рапортуват пред камерите и микрофоните кой по-безнадеждно е ударил на камък в издирването на детето. 9000 души се били включили в акциите до днес. Това е огромно количество хора! Но засега напразно и въпреки логорейния порой от хипотези за съдбата на милия Сашко. Врачки, гадателки, баячки - те също дадоха своя принос за подсилване на ефекта от тази грандиозна телевизионна мелодрама, разрастваща се до мащабен кич. Популярният кмет на Перник Станислав Владимиров също получи своя пай от телевизионното време, щедро заделено за заплитането на сърцераздирателния разказ с елементи на политическо риалити. И за капак в Перник се появи президентът Румен Радев. Това стана сякаш в негласна конкуренция с простолюдната харизма на Борисов, с която Борисов успява да влезе под кожата на т.н. „масов човек“, да не говорим за „лели ГЕРБ“. И тук вече усещането за предварително замислен и спуснат към контролираните медии сценарий напълно се затвърди. Какво ли не му се струпа на гърба на бедния Сашко? Зад крехкото му телце се осъществява брутален опит да се скрият отвратителните разправии в парламента, фалшивите преговори за съставяне на кабинет, неприличните партийни свалки с опасен и вероломен агресор в лицето на Путинова Русия. Да не говорим за ескалиращото настървението на ГЕРБ да води бащина дружина в Народното събрание с цената на скандали, компромати и рекет спрямо всеки опит за някаква коалиционност извън уюта на отработените с години корупционни схеми и прокурорските чадъри над тях. Заиграването с несретната Сашкова участ се превърна в параван за вълната от идиотщини и абсурди в държавата, все по-явно блокирана от неизтребими криминални, тривиални мафиотски битки за власт, за пари, за влияние и естествено, за баницата по върховете. И Гешев на свой ред се втурна да разиграва картата на една детска смърт, причинена от дрогиран и пиян дебил в Бузовград. Ама това му стана навик напоследък. За да си припише ролята на спасител в безумната война по българските пътища, все едно е директор на КАТ! Всъщност, за да смъкне от себе си отговорността за своя провал като главен прокурор в налагането на закона еднакво за всички, отвъд тъмните зависимости, в които е заподозрян – първо у нас, а вече и по света. Не че успява, както според мен ще се провали и замисълът със Сашко да отклони вниманието на обществото от все по-видимите признаци за разпад на държавността, но и на човечността. Обаче всички тези сценарии за кризисен пиар, и то за сметка на детската беззащитност се конкурират толкова очебийно и срамно помежду си, че превръщат и публиката в съучастник на мерзостта. Мога да я нарека некрофилска педофилия или педофилска некрофилия. Все е гнусно. И е време медиите да го осъзнаят, ако сценаристите зад кулисите продължат да се гаврят с емоциите и с морала ни.