Честно казано - „Залутани в календара“ - малката проповед от еп. 188 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Дойде и нашият ред от „Честно казано“ да ви пожелаем „Честита Нова година“. Защото поздравът още важи. Минали са само около стотина часа от края на всенародните сражения с фойерверки и пиратки за народна алкохолно-патриотична свобода, от фолклорно-естрадните и чалга полюции по БНТ, БТВ и Нова, от поредното новогодишно обръщение на президента към нацията, която той продължава да нарича народ. Само че се питам коя точно година всъщност си честитим? В социалните мрежи се пръкнаха най-различни предположения и предложения. Според едни, редно било да се поздравяваме с „Честита Новата 1965-а година“. Според други, летоброенето, в което пребиваваме, е 1981-ва. Според трети, актуална е 1984-та с намек за оживялата по нашенски антиутопия на Джордж Оруел, в която невежеството е сила, а войната е мир. Посочени бяха няколко необорими причини за това колективно залутване и размотаване по „Хълмовете на времето“. Впрочем, така се наричаше преди много години една мащабна документална поредица на държавната телевизия в прослава на правешкия социализъм. Неин автор беше Иван Славков, зетят на тогавашния Първи. Славков получи и директорския пост на „Сан Стефано“, за да върви по мед и масло пропагандата. Явно тази вълшебна медено-маслена субстанция до такава степен е проникнала в порите на БНТ, че и 42 години по-късно, под ръководството на славния антикомунист Кошлуков славната Славкова традиция продължава. И това е избило този път най-паче в новогодишната програма. Според стотици ядосани фейсбукари, тя е била нещо като оживял Джурасик парк, пренаселен с безсмъртните динозаври на соцестрадата и на етнографско-хореографската халтура в добавка с младите динозавърчета, отгледани и струпани сред бутафорния декор по шуробаджанашка линия, както се твърди. На свой ред президентът Румен Радев в речта си за Новата година даде своя принос към календарния конфуз. Дори феновете му отбелязаха, че в стремежа си да се монументализира като говорител на народа, той до такава степен е избягал от реалността, че посланията му сякаш са писани преди 2007-а, когато България със зор се докопа до членство в Европейския съюз, че и преди да стане член на НАТО през 2004-та. Убедете се сами, че хората, които са се чудили за кое ЧНГ става дума в речта на Президента, са имали право. Защото в прав текст той заяви, че „Никой отвън няма да се загрижи за нашия напредък, за нашето достойнство и място под слънцето, за бъдещето на нашата Родина и децата на България. Това е наша грижа, отговорност и морален дълг“. Звучи някак героично и патриотично за радост на Копейкин и начумереното му срещу Европа войнство. Само дето изобщо не е вярно. Ако не беше член на Европейското семейство, България можеше вече да е споделила участта на анексираните от Путин Донецк или Луганск. Най-малкото защото регистрираните в България руски фирми са над 400 000, а те владеят стотици хиляди декари от българската земя по Черноморието и във вътрешността на страната. И като нищо могат да поискат да я прилапат официално цялата. Особено при наличието на толкова безгръбначна политическа класа, наведена по посока на келепира и на двойните стандарти ту на Изток, ту на Запад, според лапачката. И при наличието на държавен глава с вече неприкрит пропутински профил. Затова като още по-шокираща и абстрактна бе възприета от просветената публика фразата на Радев за трагедията, белязала 2022-ра година: „Близо до нас избухна опустошителна война, която продължава да се разгаря и ожесточава“. Толкова! Заради страхливото премълчаване на Русия като агресора, който разпали първата след 80 години война на територията на Европа, Радев се сдоби с прякора Тато 2, а речеписците му бяха засипани с майтапи за „избухнала газова бутилка“, „избухнал вулкан“ или „избухнала епидемия от краста“. До толкова безадресно и боязливо бе единственото му изречение, посветено на Путиновото нашествие в Украйна, което изправи света на нокти. Вместо да го открои като една от причините и за политическата криза, за делегитимацията на партиите, за тяхната коалиционна импотентност и за хибридното разделение на нацията, Радев избра да се позиционира като автократ с претенции за цялата власт по модела на вожда от Правец и остави дори Борисов да му диша праха. А този модел се оказа толкова жилав и толкова годен да се възпроизвежда както в културата, така и в медиите, че неслучайно сега се чешем по главите и се питаме: Коя година аджеба си честитим? Особено при наличието на толкова други данни за политическо вехтошарство и ексхумация на мъртви политически тела, които вампирясват, имитирайки бъдеще. Няма да коментирам сега заканите на НДСВ да възкръсне, нито сравненията на президентската щерка с Людмила Живкова, нито настървението на мутропитеците в парламента срещу всеки опит за промяна, за модерност и за законност. Но вместо „Честита Нова година“, ви казвам просто „Честита година!“....