Честно казано - „Враждебна“ България - малката проповед от еп. 189 на „Честно казано с Люба Кулезич”

След десетдневно отсъствие летя обратно за България буквално преди часове. И правя опит да сподавя усещането си за спускане към „долната земя“. Не е достатъчно да си бил за малко в една подредена държава, превърнала думата „щастие“ в свое мото, за да забравиш, че според всички проучвания българите, се самоопределят като най-нещастните създания под Слънцето. То няма и как да го забравиш това, де... Щом още при снишаването на самолета чувам по високоговорителя: „Добре дошли на летище „Враждебна-София“. На излизане питам симпатягата стюард: „Ама още ли така се казва софийското летище? Враждебна?“ Човекът ме поглежда недоумяващо: „Винаги се е казвало така“. Стана ми тъпо, признавам. Как да обясниш на чужденците, че това е името на селото, край което е построена международната аерогара на любимата ни столица. Защото на всички езици думата „враждебен“ звучи заплашително, и то на прага на една уж европейска страна. Но така и не станаха мукает нашите власти през годините да я сменят тази дума с някакво по-дружелюбно и самоуважително име. Сетих се, че още през 2008-а журналистът Петър Пунчев подхвана инициативата това обещание (да ти спукам главата) за враждебност още на влизане в България да се замени с нещо по-представително, по-добро за нацията заглавие. Дори БНТ и БНР се включиха в почина, имаше дори някакви допитвания с публиката, изникнаха нелоши предложения от типа на „Джон Атанасов“ с репутацията му на баща на компютъра. И защо не, щом белградското летище се казва „Никола Тесла“. Така на всеки ще му светне, че този велик изобретател е бил сърбин, а не прадядо на Илон Мъск с империята „Тесла“. Да не напомням, че международното летище на Париж се казва „Шарл дьо Гол“, на Прага носи името на драматурга–дисидент и първи демократичен президент на Чехия Вацлав Хавел, бившият легендарен кмет на Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия е дал името си на гражданското летище на мегаполиса. И спирам да изреждам, защото ще се докараме до кървав спор дали, ако летище „Враждебна“ бъде прекръстено на „Фандъкова“, на „Бойко Борисов“ или пък на „Иван Гешев“, това ще внесе благозвучие и дружелюбие в табелата на входа на България, гледана отгоре. Съмнявам се. Първо, няма как приживе да бъдат обезсмъртени тези персонажи по гореописаните начини. И второ, народът им е лепнал едни такива кошмарни прякори, че ще ги преследват и на оня свят. Но това не е само тяхна участ от всички, които приватизираха и окрадоха демокрацията ни за лични и партийно-мафиотски нужди. Щом дори плахо огласената идея софийското летище да бъде кръстено на президента Желю Желев изобщо не сработи, значи нещо в националните ни представи за вдъхновяващ пример и за неопетнен авторитет серизно куца или е жестоко сбъркано. Така че името „Враждебна“ - не знам защо непрекъснато ми напомня на „Възраждане“ в сегашното му измерение копейкинско - май ще се окаже най-адекватно и присъщо на такива тъмни страни от манталитета на нацията ни, че да изглежда несменяемо. То затова сигурно на подсъзнателно равнище никой от официалните лица не си мърда пръста да ни освободи поне от това клеймо на невъзпитани животни, враждебно настроени един към друг и към света мърморковци, които заничат в чуждата паница, но и на ум не им идва да облагородят и да подредят пространствата на съвместното си живеене – и в духовния, и в битовия смисъл на думата. Нищо чудно, че международната ни аерогара с двата си терминала прилича на място, от което искаш да офейкаш. А когато ти се наложи да се връщаш към местообитанията на българщината, още от входната врата се сблъскваш с мърлящина и с най-очевидни прояви на антиестетиката и дори на антилогиката. И не ви говоря само за нефелните, попукани плочки за баня, с които са облицовани подовете на това съоръжение. Нито за елементарната липса на удобства, за неподдържаните тоалетни, за смръщените лица на домакините, за липсващите уют и ведрост. Тъкмо оттук започва българският патриотичен рай. В него да мразиш е въпрос на навик – било държавата, било крадливите политици по модела „всички са маскари“, било комшията, ако подкрепя, примерно, Украйна и даването на оръжие за нея. Да ненавиждаш Запада и неговите правила е въпрос на чест, макар често на запад да си вадиш хляба. Ала е въпрос на истинско, натурално родолюбие да любиш Раша и Рашистите начело с канибала Путин и неговия готвач, както и да се кълнеш във вярност на Копейкин, наточил зъби за властта. За да ги впие в гърлото на всеки, който държи на европейското си достойнство и отказва да се крие под миризливата фуста на Митрофанова, за да пази от посегателства българския лев. Така че, името „Враждебна“ на входа на България все още, за жалост, й прилича. Ако се решим и го сменим, може и да развалим злата му магия. Защото все отнякъде трябва да започнем.