Сред потока от смразяващи и тревожни новини една от най-нечистоплътните е, че директорът Васко изхвърлил режисьор №1 Александър Морфов от Народния театър. Ще кажете, какво толкова? Ами, толкова! Системата ни напомня как ни стиска за гърлото… Как гони кадърните за сметка на послушните. И така… директорът Васко уволнил дисциплинарно Морфов, защото бил провокатор, разединител, хулиган, скандалджия. Но това е наказателна мярка. Ако Морфов не беше свободен артист по призвание , реализиран на макс къде ли не по света, работата му щеше да е спукана. Никой не би го наел на заплата след този черен печат в трудовата книжка. Така е от времето на презрелия социализъм с милиционерското му, номенклатурно, комунистическо лице. То продължава да ни се пули и да ни се плези от всеки ъгъл на инсценираната ни толкова бездарно демокрация. И директорът Васко е напълно О.К. с това. Оказа се нейното административно и естетическо въплъщение. Спечели конкурса за шеф на Народния театър на гърба на Морфов с обещанието да възстанови легендарните му спектакли, прокудени с ибрикчийски мотиви (знаете какво значи това). Но после изрита самия него със същите мотиви. Характерен похват на назначените дребни диктатори с огромни амбиции. Да, чертите на директора Васко са благи. По нещо напомнят подкупващото излъчване на довоенния Путин. Обаче директорският му захват излезе суров като на следвоенния му антропологичен събрат от Москва. Калъчката му приляга, особено когато някой от подчинените му и подопечни творци понечи да напусне строя на единството, творчеството и красотата, завещани от Людмила Живкова в знак на безсмъртието на соца у нас под знака на Татето, Батето, Бацето, Шишито. И неслучайно директорът Васко по образование е режисьор, но с кариера на изтъкнат културен бюрократ по линия на общинските червени мрежи за влияние, на обръчите и преплетените свински черва. Това обяснява защо бяха тандем в марионетния кабинет на Орешарски като зам.-министри в културното ведомство с пропагандната фурия на Доган и Пеевски Велислава Кръстева. Инсталирането им като двойка в Народния театър едва ли е било случайно. Някои го изтълкуваха като прикрит политически експеримент, който да тества границите на обществената търпимост в ситуация на перманентни избори, на криза и на неувяхващи коалиционни кроежи между ГЕРБ, ДПС и БСП. Само че Морфов ги разгада с инстинкта си на политическо животно, скрито в режисьорската му кожа. То неведнъж се е озъбвало на дерибеите във властта, посегнали да прилапат държавата, да замезят с изкуство и да се оригнат на култура. Направи го и сега Морфов. По същия инстинктивен начин ги разгада, от който се ражда бунтът, описан от Вазов, бащата на хъшовете, с онази незабравима фраза: „Пиянството на един народ“. Знаково е, че и кириакстефчовците възкръснаха в тази ситуация-модел на преклонената българска глава. За да заклеймят Морфов, че бил пияница, вагабонтин, пунгаш, щом драскал по вратите на театъра лозунги срещу партията, която най-успешно осребри и експлоатира етническата толерантност на българите през годините на прехода. И продължава да сее разделение в ролята на неизкупената жертва на Възродителния процес. По същия начин функционерката на същата тази партия Велислава Кръстева със самото си инсталиране на поста ПР с ранг на зам.-директор пося конфликт и крамола в Народния театър в качеството му на духовно уж национално огледало. Всъщност, ситуацията възпроизведе метафора на целия ни злощастен преход, омърсен от нечисти сметки и дебелашка гавра с прословутото българско търпение, скрито зад дуварите на оцеляването и страха. Но забележете колко подло изглежда развръзката на този сюжет, сглобен като активно мероприятие. Същинският причинител на скандала в лицето на Кръстева си тръгва от театъра със самочувствието на кралица и на морален победител. А наказаният е Морфов, при това дисциплинарно, като да е изпратен символично в карцер. Нищо чудно, че актьорът и режисьор Валери Йорданов прибягна до сравнения с казарма и отказа да козирува в храма на Мелпомена. Но засега е самотен в своя жест на солидарност със създателя на най-касовите и обичани спектакли в Народния. Затова пък режисьорът Явор Гърдев изненадващо оттегли оставката си, която бе подал в началото на конфликта. Странното е, че именно той с цялата тежест на творческата си репутация препоръча публично по медиите как да се развие сценарият така, че да няма травмирани от двете страни на барикадата в театъра. С други думи: и Кръстева, и Морфов да си ходят. Защо директорът Васко се вслуша именно в този мъдър съвет, можем да гадаем… Резултатът обаче много напомня легендата за Моцарт и Салиери. Преведена на български със заглавието: „Бай Ганьо убива своя създател“. А това наистина е страшно тъжна новина. Не я подминавайте с лека ръка.
„Директорът Васко и PR-ка депесарка – очаквано зла комбинация“ – малката проповед от еп. 195 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Сред потока от смразяващи и тревожни новини една от най-нечистоплътните е, че директорът Васко изхвърлил режисьор №1 Александър Морфов от Народния театър. Ще кажете, какво толкова? Ами, толкова! Системата ни напомня как ни стиска за гърлото… Как гони кадърните за сметка на послушните. И така… директорът Васко уволнил дисциплинарно Морфов, защото бил провокатор, разединител, хулиган, скандалджия. Но това е наказателна мярка. Ако Морфов не беше свободен артист по призвание , реализиран на макс къде ли не по света, работата му щеше да е спукана. Никой не би го наел на заплата след този черен печат в трудовата книжка. Така е от времето на презрелия социализъм с милиционерското му, номенклатурно, комунистическо лице. То продължава да ни се пули и да ни се плези от всеки ъгъл на инсценираната ни толкова бездарно демокрация. И директорът Васко е напълно О.К. с това. Оказа се нейното административно и естетическо въплъщение. Спечели конкурса за шеф на Народния театър на гърба на Морфов с обещанието да възстанови легендарните му спектакли, прокудени с ибрикчийски мотиви (знаете какво значи това). Но после изрита самия него със същите мотиви. Характерен похват на назначените дребни диктатори с огромни амбиции. Да, чертите на директора Васко са благи. По нещо напомнят подкупващото излъчване на довоенния Путин. Обаче директорският му захват излезе суров като на следвоенния му антропологичен събрат от Москва. Калъчката му приляга, особено когато някой от подчинените му и подопечни творци понечи да напусне строя на единството, творчеството и красотата, завещани от Людмила Живкова в знак на безсмъртието на соца у нас под знака на Татето, Батето, Бацето, Шишито. И неслучайно директорът Васко по образование е режисьор, но с кариера на изтъкнат културен бюрократ по линия на общинските червени мрежи за влияние, на обръчите и преплетените свински черва. Това обяснява защо бяха тандем в марионетния кабинет на Орешарски като зам.-министри в културното ведомство с пропагандната фурия на Доган и Пеевски Велислава Кръстева. Инсталирането им като двойка в Народния театър едва ли е било случайно. Някои го изтълкуваха като прикрит политически експеримент, който да тества границите на обществената търпимост в ситуация на перманентни избори, на криза и на неувяхващи коалиционни кроежи между ГЕРБ, ДПС и БСП. Само че Морфов ги разгада с инстинкта си на политическо животно, скрито в режисьорската му кожа. То неведнъж се е озъбвало на дерибеите във властта, посегнали да прилапат държавата, да замезят с изкуство и да се оригнат на култура. Направи го и сега Морфов. По същия инстинктивен начин ги разгада, от който се ражда бунтът, описан от Вазов, бащата на хъшовете, с онази незабравима фраза: „Пиянството на един народ“. Знаково е, че и кириакстефчовците възкръснаха в тази ситуация-модел на преклонената българска глава. За да заклеймят Морфов, че бил пияница, вагабонтин, пунгаш, щом драскал по вратите на театъра лозунги срещу партията, която най-успешно осребри и експлоатира етническата толерантност на българите през годините на прехода. И продължава да сее разделение в ролята на неизкупената жертва на Възродителния процес. По същия начин функционерката на същата тази партия Велислава Кръстева със самото си инсталиране на поста ПР с ранг на зам.-директор пося конфликт и крамола в Народния театър в качеството му на духовно уж национално огледало. Всъщност, ситуацията възпроизведе метафора на целия ни злощастен преход, омърсен от нечисти сметки и дебелашка гавра с прословутото българско търпение, скрито зад дуварите на оцеляването и страха. Но забележете колко подло изглежда развръзката на този сюжет, сглобен като активно мероприятие. Същинският причинител на скандала в лицето на Кръстева си тръгва от театъра със самочувствието на кралица и на морален победител. А наказаният е Морфов, при това дисциплинарно, като да е изпратен символично в карцер. Нищо чудно, че актьорът и режисьор Валери Йорданов прибягна до сравнения с казарма и отказа да козирува в храма на Мелпомена. Но засега е самотен в своя жест на солидарност със създателя на най-касовите и обичани спектакли в Народния. Затова пък режисьорът Явор Гърдев изненадващо оттегли оставката си, която бе подал в началото на конфликта. Странното е, че именно той с цялата тежест на творческата си репутация препоръча публично по медиите как да се развие сценарият така, че да няма травмирани от двете страни на барикадата в театъра. С други думи: и Кръстева, и Морфов да си ходят. Защо директорът Васко се вслуша именно в този мъдър съвет, можем да гадаем… Резултатът обаче много напомня легендата за Моцарт и Салиери. Преведена на български със заглавието: „Бай Ганьо убива своя създател“. А това наистина е страшно тъжна новина. Не я подминавайте с лека ръка.