Честно казано - “Българската памет за злото” - малката проповед от еп. 92 на „Честно казано с Люба Кулезич”

”Здравната система си била ОК. Нямало хаос, само високо напрежение. Но обществото се било провалило“. Това си позволи да изрече онзи ден по „Нова телевизия“ шефът на Българския лекарски съюз д-р Маджаров. Провалило се било. Обществото. Цялото общество. Не се било вслушало в богоизбраните, в шаманите, в щабаняците. А те още от пролетта предупреждавали, че не всеки ще може да бъде прегледан и не всеки ще може да влезе в болница, когато ни залее вълната на короназаразата. Хак му е на това „провалено общество“! Не слуша богоизбраните. А те си имат друго общество, в което нямат проблем. С болниците също, щото си имат свои болници, частни - на онези, дето не са се провалили, а шефовете им вземат по един милион лева заплати годишно. Разбира се, за сметка на нас, на обществото, „дето се е провалило“. Защото черпят ресурс от нашите здравни вноски, от нашата, уж на обществото, Национална здравна каса. Да, наистина! Да, наистина, провалено общество сме щом търпим това: да ни източват кръвта от нашите данъци, от нашите здравни вноски, от нашите еврофондове, които сме съфинансирали с труда си. А да ни третират като малоумни, с надменност, която един чистокръвен аристократ например, не би си позволил от възпитание. Но един чистокръвен бюрократ, автократ или клептократ си я позволява. Защото е убеден, също като патрона Борисов, че щом той е прост, и ние сме прости. Ако премиер е в състояние да изтърси, че щом младите, които протестират, не го харесват, то и той не ги харесва, защо един лекар да не каже, че обществото е провалено. И отгоре на всичко му вменява вина, че здравната система даде фира и гръмна при една не толкова трагична епидемична ситуация. През 2005-а год. от грип са били заразени 300 000 души, а с респираторни инфекции са били диагностицирани 1 200 000 души. И това са данни от сайта на самото Здравно министерство. Слава Богу, не са изтрити, но са изтикани настрани и назад във времето. За да може още в началото на COVID-истерията да започнат да ни побъркват с нелепите брифинги и със заповеди от типа „зайо, ти защо … с шапка? Зайо, защо... без шапка?“ Но най-вече с внушенията, че яко ще мрем, ако не се превърнем в стадо, лишено от правото да търси логика в телевизионната логорея на властта в ролята й на спасител в генералска униформа. Сравненията с треторазряден екшън за Третата световна война бяха напълно основателни. Намирисваше на партенки и на фатмашки ред. А можеше епидемията да бъде управлявана разумно и според наличната още от 2006-а год. стратегия за такива ситуации в държавата. Но как това да се случи с „Безкнижния Борисов“ и с избора му на послушен здравен министър в лицето на Кирил Ананиев - „Вечната Амбър“ на бюджетните хватки от финансовите министерства на прехода. Но невнятен в полето на здравния мениджмънт този човек. За да стигнем дотук: хората да бъдат хокани, че властта се е издънила. Проспала е развитието и особеностите на тази зараза, докато с бюджетни трикове и дебелашки PR си е играла да задушава протестите. Окопавала се е зад стена от оглушки за корупционните скандали, за нашествието на „калинки“ в държавната машина. А в същото време се е погрижила маса хора да пощуреят от страх пред COVID-а и да се втурнат към болниците през глава. И така е поставила под риск цялата болнична мрежа, медицинското съсловие. Но пък с апокалиптичната си пропаганда е застрашила най-вече психическото здраве на обществото. Уж да отклони вниманието му от собствената си страховита морална диагноза. А после, когато спирачките на обществото се счупят, да му се изплюе в лицето, че е провалено. Е, това е отвратително и високомерно, и отмъстително. И е по-страшно от COVID-а. Защото е откровено хвърляне на кучетата. С подтекст: „Оправяйте се сами!“ Да, заразата ще отшуми. Жертвите й ще са по-малко в сравнение с крясъците на пропагандата. Навсякъде по света се отчита, че смъртността от COVID е ниска. Обаче тази обида с “проваленото общество“, което управниците не харесвали и надменно му натриват носа, няма да бъде забравена, не... Българинът може и да е темерут, може да е сврян в битовите си грижи зад вратата на панелката си или на портата си, но точно това той не прощава. Обвиняват го, че колективната му историческа памет е къса. Но според невероятния поет Коста Павлов, в личен план той има „зла памет“. Така казва Коста Павлов: „зла памет“ - памет за злото. Тя е съхраненият порив към истината в лъжливи времена. Тя е началото на промяната, пожелана от първо лице, единствено число. „Честно казано“ започва...