Няколко думи от автора:

Дотам сме се докарали като медии – очевидните факти да ги премълчаваме. Пример: след церемонията „Достойните българи“ никой не чу критиките към Бойко Борисов, отправени от човек в залата. Чест прави на „Господари на ефира“, че излъчиха нападките към премиера, но от новините българите не разбраха за случая.  Разбраха го само зрителите на Канал 3, който излъчи събитието директно - на живо. И още един пример: … миналия месец, буквално в 12 без 5, всички големи телевизии си тръгнаха от залата на БТА след пресконференция на БДЖ и никой от тях не остана да отрази смайващите факти, изнесени от Гражданско Сдружение „БОЕЦ“ ,  че 16 милиарда лева ги няма в хазната. Останаха само ЕВРОКОМ и Скат.  Същия ден – никаква реакция от големите телевизии.

Затова в предаването ЕвроДикоФ eдно от нещата, от важните неща, които по една или друга причина не се показват по така наречените „големи“ телевизии, и така останаха скрити за широката публика, ще бъдат показвани и приказвани.  Второ:  ще продължи задаването на неудобни въпроси към политическата класа – и власт, и опозиция.  Трето: задължително показване на успехите на управляващите, включително любимите ми образи – Бойко Борисов и Сотир Цацаров. И в същото време – коментар на техните постъпки, действия и думи, които другите премълчават, по една или друга причина.  Четвърто: даване дума на властта във всичките й форми – от интервюта /само че те обикновено отказват/ до показване на фрагменти от интернет или други телевизии за най-интересните неща, а в същото време – даване думата на хора, доказали своята смелост и безкомпромисна позиция.

В крайна сметка целта е да се вижда и усеща, че ЕвроДикоФ е, колкото и банално да звучи,  една своеобразна медийна Куба – Остров на Свободата – и  както навремето сандинистите в Никарагуа са имали лозунг: „Синовете на Сандино нито се предават, нито се продават“.  И завършвам с още по-баналното, като основен принцип на журналистиката, който аз изповядвам /за съжаление/, а именно:  Журналистиката е опозиция на всяка власт / или поне трябва да бъде/.  А дали е? – вие добре знаете.  Истината боли, но лекува – казват наивниците.  Реалистите, по- скоро прагматиците,добавят: „Ще гризнеш дървото пак!“.

Накрая: че ще паднем е ясно и сигурно, но ще паднем прави. Както добре знаем – страшно е първия път, а на мен ще ми бъде за седми.  И понеже съм ЕВРОДИКОF:  Ave, Caesar! Мorituri te salutant! – сиреч: Привет, Цезаре! Отиващите на смърт те поздравяват! 

Петък от 20:00 ч.