Гледай
на живо
Vox Populi

ЧУЖДЕНЦИТЕ С БЪЛГАРСКО СЪРЦЕ

ЛЕГИОНЕРИТЕ, КОИТО ОБЛЯКОХА НАЦИОНАЛНАТА ФЛАНЕЛКА

ЧУЖДЕНЦИТЕ С БЪЛГАРСКО СЪРЦЕ

България не прави изключения от възможността да разполага с чуждестранни футболисти в националния отбор. Националната фланелка е обличана от играчи с различни националности като бразилци, сърби, чехи и дори един италианец. Едни от тях ще останат завинаги в историята, други едва ли ще ги запомним. Интересното е, че всички тези играчи са искали да играят за България, а някои от тях като че ли носеха в сърцето си българския дух.

Първият натурализиран българин е Фридрих Клюд. Най-вероятно много от вас не са чували това име. Клюд е с волжско-немски произход, роден е в Киев, тогава Руската империя. Той се преселва в България през 1919 година. Клюд играе на позицията на дясно крило. Той прави своя дебют с националната фланелка на България на 17 юли 1927 година срещу Турция, но е изваден още в 25-тата минута поради контузия. Това остава и единственият му мач за България. След края на Втората Световна война, той се връща в Германия.

Седем години по-късно България има своя втори натурализиран футболист. Това е вратарят Карел Буркерт. Играчът с чехословашки произход идва в страната ни през 1933, за да играе в Левски, за които записва 7 мача. Те обаче са достатъчни, за да стане национал. За съжаление Буркерт записва само един мач с фланелката на България в приятелски двубой срещу Югославия през 1934 година. След това вратарят става национал на Чехословакия и дори играе мач на Мондиал 1938 година.

Още един чуждестанен футболист на Левски облича екипа на България. Това е Амедео Клева. Клева е защитник, роден в Италия през 1923 година. Той играе в отбора на Левски в периода 1942-1953 година. За 12 години при "сините" защитникът записва 142 мача и се превръща в легенда на клуба. Преди това той се състезава за друг софийски тим - Победа. Клева изиграва два мача за националният отбор на България. Интересното е, че защитникът е забелязан от Милан, но до трансфер не се стига, тъй като е осъден за икономически шпионаж и лежи 1530 дни в затвора.

Периодът от 1950 до 1998 е много продуктивен откъм български футболисти. В националният отбор си играят само българи и дори не се прокрадва мисълта за натурализирането на някой чужденец, защото просто няма. И местните клубни отбори залагат изключително много на родни кадри. Общо взето рядко се вижда по нашите терени да играят чужденци по това време. 

Точно през 1998г. Драголюб Симонович става четвъртият чужденец, обличал екипа на българския национален отбор по футбол. И той обаче не го прави за повече от един мач. Толкова продължава кариерата на Дуци в националния. За сметка на това тази в клубния му отбор върви прекрасно. Симонович идва в Литекс през лятото 1997г. Той изиграва 55 срещи за отбора, в които има  24 гола. През 2001 година преминава в ЦСКА, но заради неизлекувана контузия записва само един мач и прекратява футболната си кариера. Роденият в Белград футболист прави и добра треньорска кариера като дори води 6 месеца отбора на Литекс. 

Като говорим за играчи роден в бивша Югославия, няма как да пропуснем трите имена, които спокойно можем да си ги пишем българи - Предраг Пажин, Зоран Янкович и Златомир Загорчич. Те направиха име с националната фланелка и няма как да не бъдат запомнени. Пажин игра в периода 2000-2004 като записа 32 мача и бе част от отбора на Европейското първенство в Португалия. Защитникът идва в Левски от Партизан през 1999 година и въпреки, че записва само един сезон за "сините" преди да отиде да играе в турския Коджаелиспор, той става национал на България. През 2002 година Пажин носи екипа на друг български тим - Спартак Плевен, а в края на кариерата си играе в Локомотив Мездра.

Зоран Янкович също направи не лоша кариера в България. Той пристигна тук през 2000 година от отбора на Войводина Нови Сад. Янкович носи екипа на Литекс и за два сезона направи отлично впечатление, отбелязвайки 26 гола в 42 мача. Това му помогна да бъде извикан и в националния отбор на България. За страната ни Зоран вкарва само 2 гола в 22 двубоя, но причината е, че той доста често е оставян резерва на Димитър Бербатов и получава много малко игрови минути. Янкович е част от състава на България за Евро 2004. Той прекрва още два периода в Литекс - през 2004 година изиграва 13 двубоя за "оранжевите", но се връща в китайския Далиен, където прави страхотна кариера. Следващото му пребиваване в страната ни е през сезон 2007/08, когато отново носи фланелката на Литекс. 

Още един сръбски играч на Литекс е носил екипа на националния ни отбор. Това е Златомир Загорчич. Той е част от отбора на България цели 6 години - от 1998 до 2004, като записва 23 срещи. И той е част от 23-мата, които играят на Евро 2004 като записва цял мач срещу Италия. Оставя трайна следа и в Литекс. От 1997 до 2000 година Загорчич е стълб в отбраната на ловчанлии като изиграва 54 мача и отбелязва 1 попадение. След това играе под наем в Аданаспор и преминава в швейцарския Лугано. През 2002 година Загорчич се връща в Литекс, изиграва 46 двубоя и вкарва 2 гола. През 2004 година приключва кариерата му в националния тим на България, той преминава в Нови Сад и завършва своята кариера в родния си град. 

Следващият натурализиран играч в националния отбор е Тиаго Силва. Бразилецът обаче изиграва само един мач, защото получава забрана да играе за друг национален тим, тъй като е играл за юношеските и младежките формации на Бразилия. Левият бек прави страхотна кариера в страната ни. Той носи екипа на Литекс от 2001 до 2004 и след това играе в ЦСКА. За "оранжевите" има 74 мача, в които се е разписал на 4 пъти, а за "армейците" - 58 мача и 6 гола.

В периода от 2006 до 2009 година още двама чужденци оставят следа в българският национален отбор. Игор Томашич и Лусио Вагнер са двама от титулярните бранители на България. И двамата са част от състава на Левски. Томашич е роден в Хърватия и идва при "сините" през 2005 година като играе 3 сезона в тима, в които записва 81 мача и отбелязва 2 гола. За националния отбор има 16 мача. Дори и след трансфера си в израелския Макаби Тел Авив той продъжлава да бъде викан от селекционера на националите. 

Лусио Вагнер е с далеч по-сериозна кариера в България. Седем сезона в Левски предшествани от един в Черно Море. Той е бразилец и играе на поста ляв бек. Вагнер записва 11 мача като национал на България. Преди да дойде в страната ни той е играл в португалския Бенфика и испанския Севиля. 

В момента България има в състава си двама натурализирани футболисти. Това са халфът Маркиньос и вратарят Иван Чворович. Маркиньос получи първата си повиквателна през 2011 година, а последно влезе като резерва в евроквалификацията срещу Малта и доста вдигна нивото на отбора, който записа един от най-срамните резултати в историята си, неуспявайки да спечели срещу малтийците в София. Бразилецът има 5 мача за националния отбор на България. Той идва в страната ни през 2006, за да играе в Беласица. После преминава в ЦСКА, където е до 2011 година. След това играе за кипърския Анортозис и китайския Чангчун преди да се завърне в България и да облече екипа на Локомотив София. За последно той отново игра в ЦСКА и в момента е свободен агент. 

Иван Чворович е сръбски футболист с българско гражданство. В момента е собственост на Лудогорец Разград, а преди това е играл в Нафтекс, Черноморец и Миньор Перник. Получава повиквателна за националния отбор през 2012 година и сега е викан често в тима. Прави своя дебют в контролата срещу Холандия на 27 май 2012 година, която завършва с успех за България с 2:1. Това е и единственият му мач за българите.  

В момента във футболната общественост се коментират имена на други чужденци, които могат да играят за националите ни. Пример е Марселиньо от Лудогорец, а преди години Дока Мадурейра от Литекс. 

Не е престъпление или нещо лошо да натурализираш играч и да му дадеш шанс да играе за страна, от която не е родом. Всички го правят, а целта е ясна - по-силен национален отбор. 

 Автор: Павел Колев