За смяната на треньора и новите надежди в един български вековен отбор
Треньорите ли са виновни за липсата на резултати?
Съвсем наскоро треньорът на професионален футболен клуб Левски София си тръгна от поста „наставник“ на „отбора на народа“. Всички видяха, че италианецът не се справи с изискванията, които съпътстваха нелеката му задача да вдигне трофей или да направи по-достойно представяне със „сините“ в Европа. Високата му заплата дразнеше мнозина, които не видяха в негово лице човекът, който ще респектира и мотивира футболистите на един клуб с повече от 100-годишна история.
Като изключим парите, заделени за него, трябва обаче да се запитаме той ли само е отговорен за това, че футболистите, смея да твърдя, не знаят какво значи да носиш с отговорност и най-вече с чест синята фланелка. Да, не знаят! Защото след всеки „по-голям мач“ като например победа срещу някой под средното ниво за родното първенство отбор, те празнуват по чалготеките, сякаш са триуфирали над някой европейски гранд.
Това е така, играчите от школата на Левски ранно познават „славата“ и се възгордяват, без да осъзнават, че тя изобщо не им принадлежи. Не и такава, каквато аз поне си я обяснявам. Не съм сигурна само в треньора ли е причината, но какво говори фактът, че всички фенове скачат от възторг, когато отборът победи ….някой слаб и недотам претенциозен тим от страната? Говори едно - че нивото и моделът на изграждане на футбола ни са изкривени, че, ние, феновете сме готови да си затворим очите и да не назоваваме истинската причина за кризата, а тя е, че няма ново идващо поколение, възпитано с истинските футболни ценности.
Всяка една победа носи след себе си повече запои и празненства, а това, от своя страна, говори за изкривения манталитет на българския футболист – не само в Левски! И затова колко далеч сме от Европа. Делио Роси подразни всички с по-дългото си задържане в клуба, но защо всеки сезон се започва с надеждата за по-различно представяне, след като е ясно, че трябват радикални, а не повърхностни промени в отбор, клуб и щаб.
Ако греша, ще е по-добрият вариант – Роси си тръгна, но да очакваме ли „че Левски ще живне“, както веднага писаха всички след „гръмката“ победа в А група, която за мен лично беше просто задължение, но не и постижение, предстои да разберем.