КАК ГУАРДИОЛА УБИ БАЙЕРН?

Изминаха два сезона откакто Хосеп Гуардиола пое Байерн Мюнхен. Надеждите към Пеп бяха огромни, когато той застана начело на тима през лятото на 2013 г. и наследи на поста Юп Хайнкес. Като че ли баварците вече не са онова страшилище, което мачкаше всичко по пътя си през сезон 2012/13.

Нека да започнем с трансферите на Пеп. На "Алианц Арена" пристигнаха играчи като Марио Гьотце, Шаби Алонсо и Роберт Левандовски. Очакваше се именно Гьотце да поведе отбора към нови успехи. Супер Марио някак си обаче остана в сянка. Той не успя да блесне на фона на Франк Рибери и Ариен Робен. Безспорно холандецът тегли отбора на гърба си и до днес, когато е здрав, разбира се. Гьотце също имаше своите добри моменти, но играе "на настроение". Той е играч, който може да реши всеки мач, но може и 10 мача да не направи нищо. При наличието на футболист като Томас Мюлер – юноша на клуба, който често вкарва решаващи попадения, толкова скъп трансфер изглежда излишен.

Алонсо дойде от Реал Мадрид като заместник на отишлия в обратна посока Тони Кроос. Неговият опит безспорно внесе нужното спокойсвие в отбора, но в срещите от Шампионска лига се видя как годините си казват думата. Грешки като тази в първия 1/4-финал на турнира срещу Порто са непростими за играч от неговия калибър. Никой в Байерн не се съмнява в качествата на Алонсо, но тук идва въпросът защо на мястото на Кроос не беше наложен млад футболист от школата, вместо да се привлича скъпоплатен полузащитник, който далеч не е първа младост?

Тук идва ред и на Левандовски. Полякът е една от най-спорните личности в клуба, що се отнася до мнение на феновете. Едни виждат в него статичен таран, чиито пропуски костват много. За други Левандовски е голмайстор от класа, точно от какъвто се нуждае Байерн. Стилът на Лева се доближава донякъде до този на Марио Гомес. Но сякаш на атакуващия футбол, практикуван типично от баварците, идеално пасваше по-подвижният Марио Манджукич. С хърватина напред нападението беше по-идейно, а отборът – завършен.  

Както вече споменах, Гуардиола не успя да наложи нито един юноша в тима. Играчи като Мичел Вайзер и Джанлука Гаудино имат потенциала да играят голям футбол, но им трябва време да се развият. Пеп обаче им осигурява твърде малко игрова практика, за да извлече максимума от тях като футболисти. За сравнение един Луис ван Гаал през сезон 2009/10 гласува доверие на трима юноши – Томас Мюлер, Давид Алаба и Холгер Батщубер. Едва ли има фен на Байерн, който да съжалява за това решение на холандеца. Днес не виждаме стойностни заместници на ключови играчи, а те са именно там – в дублиращия отбор, в школата, в детските формации.

Странно бе решението на испанеца да постави Филип Лам като опорен халф. Защо му е на треньора да превръща може би най-добрия краен защитник в света в халф? На тази позиция той спокойно разполага с Швайнщайгер, Алонсо, дори и Хави Мартинес. Рафиня не е лош играч, но има още много хляб да изяде, докато стигне класата на Лам. Далеч не беше учачно за Пеп да се лишава от острота в атаката по фланга, където капитанът спокойно дублираше Робен.

Като цяло защитата си остава основният проблем на Байерн Мюнхен. Това се вижда най-вече в срещите с грандовете. Бранителите не успяха да се справят с офанзивните футболисти на Реал Мадрид и Барселона в двата полуфинала на Байерн под ръководството на Пеп. Двойката централни защитници Данте и Джером Боатенг рухна в срещата с Барселона. А същите играеха съвсем по друг начин при Хайнкес!

Голяма роля изиграва начинът, по който двамата треньори мотивират играчите си. Докато Юп Хайнкес „намира начини как да спре Меси“, то Пеп просто признава, че „няма как да спре Меси“. Разбирам, че Гуадиола няма как да не е пристрастен към Барселона след всички тези години като футболист и треньор, но като мениджър на Байерн трябва да мисли как неговият тим да побеждава. Видя се каква роля играе силата на внушението. Докато през 2012/13 Меси беше безпомощен да направи каквото и да е срещу баварците, то през 2014/15 аржентинецът се подигра с отбраната на Байерн.

И накрая, но не на последно място – „тики-таката“ на Гуардиола няма място в немски тим! Не може да накараш отбор, който е свикнал да напада от първата минута, да разиграва безсмислено по широчина на терена и да губи времето, в което може да реши даден двубой. По ирония на съдбата именно Байерн сложи край на господството на „тики така“. Тимът на Юп Хайнкес победи Барселона с общ резултат 7:0 и не остави шансове, практикувайки атакуващ и директен футбол. Още едно фиаско на тази стратегия беше представянето на испанските национали на Световното в Бразилия. Ла фурия нямаше как да се противопостави на родината на тоталния футбол – Холандия в груповата фаза. Философията, която изповядва Гуардиола, отдавна е разкрита и вече неефективна. Футболът се променя и това, което преди 5 години е било иновация, вече е остаряло.

Хосеп Гуардиола е с основен принос за развалянето на шампионския тим, постигнал требъл през сезон 2012/13. В момента Байерн все още е способен да печели важни трофеи, но нещо трябва да се промени. И ако не треньорският стил, то самият треньор! Договорът на Пеп е за още един сезон, през който периодът му в Байерн ще придобие по-пълно описание. А изводите правете сами!

Автор: Денис Олегов