От герой до грешник или просто Златан

Интер победи с 2 – 1 Милан и по този начин спечели място на полуфиналите за Купата на Италия.

Мача беше истинска плеяда от  събития ,а в главно действащо лице се превърна кой друг ако не Златан Ибрахимович.
Първо, Златан изведе Милан в резултата с гол в 31-ата минута след удар от наказателното поле.
Интер пропусна няколко възможности за изравняване до края на полувремето.
В края на първата част на терена стана горещо .Не особено джентълменски постъпки провокирани от Ромелу Лукаку и естествено с любезното участие на Златан Ибрахимович.
Първоначално Лукаку реагира остро срещу Романьоли заради извършен фал срещу него ,но Златан не остана безпристрастен към беснеещия Лукаку и двамата стигнаха почти до физическа разправа.
На почивката Лукаку продължи да търси бурно Златан за да довършат започнатото ,но съотборниците му успяха да го спрат.
Втората част започна с очакван натиск на Интер и когато всички се съмняваха дали Лукаку ще издържи психически и дали няма да бъде провокиран , Ибра побърза да „обере овациите“ като си изкара абсолютно аматьорски втори жълт картон. Той препъна Коларов в центъра на терена и за съдията не остана друго освен да изгони лидера на Милан.
Интер вдигна оборотите с човек повече и стигна до няколко доста добри възможности за гол. Само добрите намеси на Татарушано запазиха мрежата на Милан до 71-вата минута. Тогава Леао , върнал се да помогне на защитата го направи по възможно най – несполучливия начин. Той фаулира Барела в наказателното поле. След намесата на ВАР съдията отсъди дузпа коята Лукаку раелизира.
От тук насетне Интер изцяло изнесе играта в последната четвърт пред вратата на Татарушано като положенията валяха едно след друго.
Обезкуражени, останали без своя лидер играчите на Милан изглеждаха доста объркани и изглежда се опитваха да вкарат мача в продължение.
Влезлите като резерви Анте Ребич , Саму Кастейехо , Раде Крунич с нищо не промениха случващото се на терена. Казано на футболен жаргон „ гола се печеше“ за Интер , въпроса беше кога ще падне. Татарушано на няколко пъти даде надежди на феновете на Милан , че мача може да завърши без повече голове ( защото на фона на показаното беше немислимо да се мисли за гол в полза на Милан) , но дойде 95-та минута новото попълнения на Милан – Суаило Меите , направи поредния си необмислен фал в опасна близост до собствената си врата. Влезлият като резерва за Интер - Кристиян Ериксен напомни за себе си като се възползва от подаръка на Мейте.

Като цяло мача може да бъде разделен на 2 части – Милан с Ибрахимович и Милан без него.
Ако все още има хора които се съмняват в качествата и влиянието на Ибра-Кадабра за Милан , то този мач беше ярък пример за това какво значи всъщност той за отбора.
Определено след негово изгонване Милан приличаше по-скоро на отбор от долните дивизия на Италия , а не претендент за титлата. Да , и друг път сме виждали отбор да играе с човек по-малко , но днес липсата именно на вдъхновителя на Милан се усещаше най- много . В случая Милан загуби не просто голмайстора си , Милан загуби цялото настроение и мотивация за игра. Сякаш целия отборен хъс си отиде заедно с Ибра след 60-тата минута на мача.
Ако в края на първото полувреме феновете бяха до тогава степен ентусиазирани , че издигаха Златан на пиедестал , то второто полувреме той се превърна в големия грешник за Дявола.
Червения картон за Златан не само обезкърви изцяло облика на тима, но и изглежда даде крила на Интер.
Отбора на Антонио Конте повярва още по-силно в обрата и разликата в темпото и агресията в играта на Интер след този повратен момент беше очевиден.

Отбора на Милан сериозно трябва да се замисли и за цялостната концепция на тима защото за пореден път футболисти като Кастейхо, Саелемаекерс ,Леао и  Крунич разочароваха.
Привлечения миналата седмица Меите също не показа нужните качества за отбор от ранга на Милан. Чисто тактически стоеше доста неправилно в повечето моменти , не придаваше нужната агресия в средата на терена , така , както го прави Франк Кеси и извърши няколко нарушения в опасна зона , последния от които се превърна в головата възможност за Ериксен която донесе победата на Интер.

Самия мача беше изпъстрен с пълната палитра от футболните събития като цяло без да му липсва нищо – голове , червен картон , бой,  ВАР , дузпа , че дори и смяна на главния съдия и 10 минути продължение.