Преди години, когато Андрей Слабаков все още държеше на репутацията си на оригинал в киното, развяваше свободомислията си под път и над път по телевизиите, преди да акостира с най-патриотични подбуди, разбира се, сред заплатаджиите в Европарламента. Но тогава той съчини „на градус“ една забавна идея за начина, по който трябва да се правят емисиите с новини в България. Купонджийската компания тогава бурно се разхили. Но идеята май става все по-актуална. Джигата, както му казвахме тогава, предложи да не се харчат толкова много пари за всекидневни новинарски програми, а да се снима една-единствена, с малко вариации, и тя да се излъчва по всички телевизии всеки ден и непрекъснато. Защото според него, новините у нас са все едни и същи. Само редът им от време на време се променя, за да не изпадне в кататоничен ступор окончателно. Тъй като криминалните хроники с изнасилени старци и деца, пребити булки, алоизмамници и заклана рода се повтарят почти като две капки кръв, боза или вода, да се снимат само няколко репортажа с такова съдържание и да се въртят съобразно деня от седмицата. Същото се отнася за парламентарните сюжети, крамоли и ръкопашни боеве с участието на едни и същи политически муцуни, които само си сменят седалките в пленарната зала, но и позициите на парламентарната трибуна. Е, Бойко Борисов във всичките му агрегатни състояния ще се излъчва по три пъти на вечер и така ще се пести екранно време за неизменните гледки на други бедствия и аварии, които се повтарят с поразителна визуална и информационна еднаквост: наводнения, непочистени речни корита, залети къщи, подпалени ниви, издавени кокошки, плачещи за погубената си реколта и изгорелите хладилници пенсионери. Да не говорим, че за изборните шашми, купените гласове и волнодишащия изборен туризъм по един-два репортажа са достатъчни, защото е все едно и също. Колкото и пъти да ни пращат на предсрочни избори по абсолютно един и същ тертип. С прокурорските въртележки и прескимбичвания картината до такава степен вече се припокрива, че само едно репортерско стори е напълно достатъчно за много седмици напред. И без това на драгия зрител вече всичко му се слива пред очите – тоги, джуки, прокурори. С президента Радев обаче, исъс служебните му правителства в наши дни балансът на Слабаков леко се измества към неизвестността поради конституционната каша, забъркана от поредните народните любимци, които обещаваха поредната промяна. Уж да правят сечено на апетита на президента за власт, но всъщност да отстъпят цялата, този път с лихвите, пак на вездесъщия и вечен Бойко. Е, този път с не чак толкова дребната разлика, че реставрацията върви в комбина с доскоро липсващия от екраните Делян. Но пък сега репортерките го снимат постоянно как хока де когото свари – от преседелите в мазния му скут в името на националните евроинетереси, че и един пепортаж е достатъчен, за да обрисува монументалния му политически възход. Слабаков тогава не предвиди метаморфозите на Хекимян или на Волгин от поръчкови журналисти да се превърнат в политици на партийна хранилка – с евротрици или с конвертируеми копейки. Но пък собственото му прескачане от режисурата на филми в режисиран по патриотарски сценарий успех на миналите евроизбори е достатъчно христоматиен сюжет. Той може да се излъчва постоянно в новините с лека промяна на имената в дикторските текстове сега. Между другото да напомня, че с войната на Русия в Украйна маскарадът се смени – маските на някои паднаха, но се видя, че играчите са същите. Само дето са си сменили позициите в неприличната хореография с Путин, по българската политическа сцена. Така че и тук един репортаж е достатъчен. С други думи, поне медиите могат да демонстрират ако не свобода на словото, то поне спестовност в харченето на пари за снимане на новини в държава, в която новините са все едни и същи от години. Също като схемите на крадене, които се повтарят повсеместно, отгоре до долу и от ляво до дясно до пълната загуба на интерес към информацията и към върховенството на закона, и към справедливостта от страна на все по-дремещото население. Слабаков, време е да се върнеш от Брюксел и да се заемеш да си реализираш собствената хрумка – да снимаш единственото „По света и у нас“ и единствената „Панорама“, които сме си заслужили да гледаме дни наред и занапред.
„Една и съща емисия новини“ – малката проповед от еп. 247 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Преди години, когато Андрей Слабаков все още държеше на репутацията си на оригинал в киното, развяваше свободомислията си под път и над път по телевизиите, преди да акостира с най-патриотични подбуди, разбира се, сред заплатаджиите в Европарламента. Но тогава той съчини „на градус“ една забавна идея за начина, по който трябва да се правят емисиите с новини в България. Купонджийската компания тогава бурно се разхили. Но идеята май става все по-актуална. Джигата, както му казвахме тогава, предложи да не се харчат толкова много пари за всекидневни новинарски програми, а да се снима една-единствена, с малко вариации, и тя да се излъчва по всички телевизии всеки ден и непрекъснато. Защото според него, новините у нас са все едни и същи. Само редът им от време на време се променя, за да не изпадне в кататоничен ступор окончателно. Тъй като криминалните хроники с изнасилени старци и деца, пребити булки, алоизмамници и заклана рода се повтарят почти като две капки кръв, боза или вода, да се снимат само няколко репортажа с такова съдържание и да се въртят съобразно деня от седмицата. Същото се отнася за парламентарните сюжети, крамоли и ръкопашни боеве с участието на едни и същи политически муцуни, които само си сменят седалките в пленарната зала, но и позициите на парламентарната трибуна. Е, Бойко Борисов във всичките му агрегатни състояния ще се излъчва по три пъти на вечер и така ще се пести екранно време за неизменните гледки на други бедствия и аварии, които се повтарят с поразителна визуална и информационна еднаквост: наводнения, непочистени речни корита, залети къщи, подпалени ниви, издавени кокошки, плачещи за погубената си реколта и изгорелите хладилници пенсионери. Да не говорим, че за изборните шашми, купените гласове и волнодишащия изборен туризъм по един-два репортажа са достатъчни, защото е все едно и също. Колкото и пъти да ни пращат на предсрочни избори по абсолютно един и същ тертип. С прокурорските въртележки и прескимбичвания картината до такава степен вече се припокрива, че само едно репортерско стори е напълно достатъчно за много седмици напред. И без това на драгия зрител вече всичко му се слива пред очите – тоги, джуки, прокурори. С президента Радев обаче, исъс служебните му правителства в наши дни балансът на Слабаков леко се измества към неизвестността поради конституционната каша, забъркана от поредните народните любимци, които обещаваха поредната промяна. Уж да правят сечено на апетита на президента за власт, но всъщност да отстъпят цялата, този път с лихвите, пак на вездесъщия и вечен Бойко. Е, този път с не чак толкова дребната разлика, че реставрацията върви в комбина с доскоро липсващия от екраните Делян. Но пък сега репортерките го снимат постоянно как хока де когото свари – от преседелите в мазния му скут в името на националните евроинетереси, че и един пепортаж е достатъчен, за да обрисува монументалния му политически възход. Слабаков тогава не предвиди метаморфозите на Хекимян или на Волгин от поръчкови журналисти да се превърнат в политици на партийна хранилка – с евротрици или с конвертируеми копейки. Но пък собственото му прескачане от режисурата на филми в режисиран по патриотарски сценарий успех на миналите евроизбори е достатъчно христоматиен сюжет. Той може да се излъчва постоянно в новините с лека промяна на имената в дикторските текстове сега. Между другото да напомня, че с войната на Русия в Украйна маскарадът се смени – маските на някои паднаха, но се видя, че играчите са същите. Само дето са си сменили позициите в неприличната хореография с Путин, по българската политическа сцена. Така че и тук един репортаж е достатъчен. С други думи, поне медиите могат да демонстрират ако не свобода на словото, то поне спестовност в харченето на пари за снимане на новини в държава, в която новините са все едни и същи от години. Също като схемите на крадене, които се повтарят повсеместно, отгоре до долу и от ляво до дясно до пълната загуба на интерес към информацията и към върховенството на закона, и към справедливостта от страна на все по-дремещото население. Слабаков, време е да се върнеш от Брюксел и да се заемеш да си реализираш собствената хрумка – да снимаш единственото „По света и у нас“ и единствената „Панорама“, които сме си заслужили да гледаме дни наред и занапред.