Трагичната съдба на българите, които под диктата на Ньойския договор трябва да бъдат откъснати от родната си държава и превърнати в поданици на съседното Сърбо-хървато- словенско кралство. Какво се случва с тях, след като през ноември 1920 г. Белград преждевременно изпраща войските си за да окупират Западните български покрайнини, преди още да е приключило точното маркиране на новата граница. Каква е съдбата на онези, които не искат да попаднат под сръбска власт и какви „методи“ употребяват окупаторите? Един нужен разговор, особено в контекста на 105-та годишнина от сръбската окупация на Тимошко, Царибродско, Трънско, Босилеградско и Струмишко – територии от българската държава. По тази тема Горан Благоев е поканил доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания и председател на Научен институт „Западни покрайнини“.
Преждевременната сръбска окупация на Западните покрайнини през ноември 1920 г.
Трагичната съдба на българите, които под диктата на Ньойския договор трябва да бъдат откъснати от родната си държава и превърнати в поданици на съседното Сърбо-хървато- словенско кралство. Какво се случва с тях, след като през ноември 1920 г. Белград преждевременно изпраща войските си за да окупират Западните български покрайнини, преди още да е приключило точното маркиране на новата граница. Каква е съдбата на онези, които не искат да попаднат под сръбска власт и какви „методи" употребяват окупаторите? Един нужен разговор, особено в контекста на 105-та годишнина от сръбската окупация на Тимошко, Царибродско, Трънско, Босилеградско и Струмишко – територии от българската държава. По тази тема Горан Благоев е поканил доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания и председател на Научен институт „Западни покрайнини".
Трагичната съдба на българите, които под диктата на Ньойския договор трябва да бъдат откъснати от родната си държава и превърнати в поданици на съседното Сърбо-хървато- словенско кралство. Какво се случва с тях, след като през ноември 1920 г. Белград преждевременно изпраща войските си за да окупират Западните български покрайнини, преди още да е приключило точното маркиране на новата граница. Каква е съдбата на онези, които не искат да попаднат под сръбска власт и какви „методи“ употребяват окупаторите? Един нужен разговор, особено в контекста на 105-та годишнина от сръбската окупация на Тимошко, Царибродско, Трънско, Босилеградско и Струмишко – територии от българската държава. По тази тема Горан Благоев е поканил доц. Ангел Джонев от Института за исторически изследвания и председател на Научен институт „Западни покрайнини“.