Учени от Българската академия на науките изработиха карта на българските диалекти със звукови записи. Проектът е отнел една година.
На картата са изобразени 60 диалекта. Чрез колонка са визуализирани, градовете чийто диалект можете да чуете.Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти – диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната.
Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др, които не са вече част от България. Същевременно всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за да се включи към картата на диалектната делитба на българския език. Тази стъпка се предприема за да бъде тя по-пъстра и автентична.
Достатъчно е само да се запише на звуков файл човек, който говори на специфичен за даден регион диалект, и да изпрати записа чрез онлайн форма. Само трябва да се посочи името и възрастта на говорителя, както и региона за които е характерен говора. След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта.
Създаването на картата е отнело на екипа повече от година, но реално обобщенията са плод на десетки години работа на много учени. Картата има висока научна стойност–представя цялата палитра от български диалекти и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености. Съобщават от БАН.
БАН СЪЗДАДЕ АУДИО КАРТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ
Учени от Българската академия на науките изработиха карта на българските диалекти със звукови записи. Проектът е отнел една година.
На картата са изобразени 60 диалекта. Чрез колонка са визуализирани, градовете чийто диалект можете да чуете.Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти – диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната.
Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др, които не са вече част от България. Същевременно всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за да се включи към картата на диалектната делитба на българския език. Тази стъпка се предприема за да бъде тя по-пъстра и автентична.
Достатъчно е само да се запише на звуков файл човек, който говори на специфичен за даден регион диалект, и да изпрати записа чрез онлайн форма. Само трябва да се посочи името и възрастта на говорителя, както и региона за които е характерен говора. След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта.
Създаването на картата е отнело на екипа повече от година, но реално обобщенията са плод на десетки години работа на много учени. Картата има висока научна стойност–представя цялата палитра от български диалекти и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености. Съобщават от БАН.