Днес се навършват 167 години от рождението на един от най-великите български революционери и поет – Христо Ботев. Той живее само 28 години, но остава в историята и националната памет с революционното си дело и творчеството си.
Христо Ботев е роден в Калофер на 25 декември 1847 година по стар стил, което е 6 януари 1848 година по новия календар. Първоначално учи четири години в Карлово, където учител е баща му Ботьо Петков. След това се завръща в родния си град, където продължава образованието си и през 1863 година завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. През 1867 г. се завръща в Калофер, където започва революционното си дело. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. Арестуван е за конспиративна революционна дейност през 1872 година и е изпратен във Фокшанския затвор. Вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов е освободен. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. За живота на Ботев пише Захари Стоянов, като неговите очерци и портрети на българския революционер допълват идиличната му биография от учебниците по литература и история.
