Днес празнуваме Бабинден. Това е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които в миналото са били единствената помощ на младите родилки. От 50-те години на миналия век този ден е обявен за ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.
Традициите в този ден са свързани с желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но през Възраждането е бил изключително почитан.
На този ден преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил – от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.
