Днес празнуваме Атанасовден ! Според народните вярвания от този ден се счита, че зимата започва да си отива. Празникът, както и вчерашният -Антоновден, е патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка.
Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Според легендите св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.За това на някой места празникът се нарича още и „Среди зима“, или „средата на зимата“.
Свети Атанас се смята за брат на Св. Антон. Двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Питките са се правели под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден, дали ще е плодородна годината. Ако на този ден има много сняг, това означава, че годината ще бъде здрава и плодовита.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Правят се и лични курбани, с които се омилостивява светеца, който може да излекува тежка болест или страшно премеждие.
Традиционно на трапезата за Атанасовден трябва да присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка
