ОТБЕЛЯЗВАМЕ 142 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЛЕВСКИ

Тази година се навършват 142 години от обесването на Васил Левски. По традиция паметта на Апостола на свободата се почита с шествия и културни събития в цялата страна. Тази година инициативите стартираха още от 17 февруари в Ловеч и Карлово – родният град на Дякона.
Разговори с потомците на Васил Левски, факелни шествия, заупокойни служби, походи по стъпките на Апостола на свободата, културни мероприятия, поднасяне на венци и цветя пред паметниците на Левски са част от традиционните събития за тази част от годината.
Организатори на шествието са представителите на коалиция „Патриотичен фронт” в лицето на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и ВМРО – Българско национално движение (ВМРО-БНД). Маршрутът на шествието ще премине от паметника на Левски през бул.„Васил Левски”, ул.„Врабча”, ул.„Дунав”, ул.„Московска”, Народното събрание, Министерски съвет и ще завърши пред паметната плоча на Апостола до църквата „Света Петка Самарджийска“ със заупокойна молитва и кратка културна програма.
Около залавянето на Левски съществуват многобройни митове и легенди. Припомняме Ви официално приетата версия.
На 26.12.1872г. вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.
Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния. От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация. Именно затова Левски идва в Къкрина.
На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.